*Шуга
Сега сме на лекции....ъгх. И Джимин някъде отиде..сега като се замисля може да е на гроба й, все пак много я обичаше. НО ТОВА НЕ ГО ОПРАВДАВА ДА МЕ ИЗОСТАВЯ!!Ъгх, както и да е.
КРАЙ!!ЙЕЕЕ. Свършихме най-накрая- протегнах се и сложих ръка грубо върху рамото на мой стар приятел Мин Ки.
-Ау бе!
-Кво бе?
-Ръката ти тежи, разкарай я!
-Накарй ме де- започнахме да си крещим. Хората ни гледахат, а на нас не ни пукаше, защото бяхме двамата.
Отключих входната врата и какво да видя...Пзнайте де. Момиче! По бельо, ако чаршафа се брои за бельо в такива ситуации.
-ДЖИМИИИН- извиках ядосано-КАКВО ПРАВИ ТАЗИ ЖЕНА ТУК!?- не се чу и видя тоз човек никъде. Потъна в дън земя. Младолоката си ме гледаше стреснато и неловко едновременно. Придържаше чаршафа силно към гърдите си.
-Аммм извинете, но Джимин го няма..-каза тихо.
-.....оу, ъъъммм-какво да кажа в подобна ситуация- Гладна ли си?- кимна- Иди и се облечи, а аз ще сготвя
-Добре..-отиде в стаята на Чим, която още не е ремонтирана.
