*Техьонг
Минаха се три седмици, от както Юнги си тръгна. Не съм ходил на тренировки, не съм излизал, а днес е първият учебен ден....супер.
Изправих се от леглото. Взех си душ. Сложих си униформата. Излязох.
Влязох в класната стая. Седнах на старото си място. Както винаги празно....Дойде момче, не съм го виждал до сега или не ми е направило впечатление.
-Хей, Тае- поздрави ме- може ли да седна до теб- очудих се от факта, че знае името ми и че въобще ме пита подобно нещо.
-Да, няма проблем- казах спокойно и махнах раницата си от стола до мен. Настани се. Как се казваше? Ужас, сега какво?
-Тае, после излиза ли ти се?
- Не- отсякох на бързо. Погледнах го с празен поглед. Открехна устни да каже нещо, но класния го спря.
- Ученици, тази година както и миналите ще съм ви класен. Програмата ше я окача на таблото. Снимайте си я, препишете я, пращайте си я, каквото искате, но да си я имате и спазвайте. Това е за днес- окачи я на празното табло.- Чао до други ден- извика и излезе от стаята. Заприбираха. Едно момиче мина покрай таблото. Снима го и написа нещо на телефона си. Изключи го и излезе. Получих съобщение от групата на класа. Момиче от преди малко я беше пуснало в общия чат.
Станах да си тръгвам, прибирайки си телефона. Изпуснах го.
-Опа!!!- падна върху раницата на момчето до мен. То се обърна. Взе телефона и ми го подаде. Отдъхнах си- Благодаря!- взех го.- Чао, до утре- казах и си тръгнах.
Прибрах се.
