*Куки
Вече бяхме излезнали навън. За жалост времето беше хубаво.
-Г-н Джонг не смятам да приемам, но и не сятам да отказвам..-стана ми гадно за ТеТе.
-Слушам те.
-Не мога да реша все още- чувствах се виновен, защото знаех,че ще приема.
-Имаш време до довечера, ако се появиш милиона ти е в кърпа вързан, ако ли не, просто някой ще те замести.
-Добре..-седяхме така без да си говорим около 30 секунди- знам, че информацията на клиента се пази в тайна, но..може ли да ми кажете името на клиента..
-Ким Техьонг- останах без думи..нима моя Тае искада даде толкова пари! Дали знае, че половината отива за клуба...чакай, чакай може да е друг Тае- А снимка може ли?
-Хахахахаха аз да не съм педал, че да имам негова снимка- погледнах го злобно-Добре де, виж сега момчето ми- сложи ръка на рамото ми- Искам само да знаеш, че е хубав и ако имаш възможност може пак да си легнете заедно- намигна ми и си тръгна.
Сега съм още по-объркан...