Thank yøu, Next (Jungkøøk x reader)

01

Хей, хей хора.
Главата ще започне след малко,
но да сме наясно.
Т/И е твоето име
Т- твоето
И- име
Да няма някакви обърквания.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Още една скучна вечер. Вече беше към 02:35, а на мен не ми се спеше. Стоях и гледах телевизия, докато не чух някакъв шум от отвън. Станах от дивана и погледнах през прозореца.

Някакво момиче беше седнало на тротоара. Изглеждаше тъжна. Реших да отида при нея, нали знаете, за да я развеселя. Излезнах от къщата и се запътих към момичето, но когато се доближих до нея тя.......тя имаше опашка и ушички, като на котка. Мисля, че е хибрид.

Направих още няколко стъпки и тя стана рязко, поглеждайки ме изплашено. Опитах да се доближа по близо до нея, но всеки пък когато направя крачка, тя се отдръпваше.

Ето, че ми дойде една идея. Тръгнах да бягам към къщата. Влезнах и взех едно кълбо прежда, а после се върнат при хибрида. Когато ѝ показах преждата, очите направо ѝ светнаха, а опашката ѝ се мяташе игриво. Хвърлих преждата към къщата, а тя хукна след нея. Започна да си играе с нея, а аз се опитах да я доближа, но тя пак се отдръпваше.

- Хей, спокойно. Няма да те нараня.- казах и си подадох ръката, опитвайки се да я докосна.

Тя ме гледаше извесно време и видимо се успокои и ми позволи да я докосна. Почнах да я галя, а тя мъркаше.

- Какво правиш навън толкова късно? Нямаш ли си стопанин?
- Имах. Беше едно момиченце, но тя порасна и сега е студентка. Аз нямах къде да отида и за да не отида в нейния приятел, който не ме харесва, реших да стоя на улицата.
- Знаеш ли какво? Мисля че ти намерих нов стопанин.
- Така ли? Кой е?
- Аз. Ако искаш може да останеш в моята къща. И без това тя е прекалено голяма за сам човек.
- Наистина много ти благодаря!- каза тя и ме прегърна. - Ъм, как се казваш?
- Джънгкук. А ти?
- Т/И.
- Е, Т/И хайде да влизаме вътре, че ще замръзнеш.

Влезнахме в къщата. Заключих вратата и се уверих, че е добре заключена.

- Цялата си в кал. Какво ти се в случило?
- Еми, малко бягах от едни кучета.
- Ох, милата. Влезни да се изкъпеш. После ще ти дам дрехи и ще ти изсушим косата.
- Добре.

Г.Т. Т/И

Добре,че беше това момче, иначе щях да си стоя на улицата.

Джънгкук ми показа къде е банята и аз се изкъпах. След това взех раницата ми и от нея извадих резевни дрехи, които си носих за такива случаи. Обвих тялото си с една кърпа.

Почнах да обикалям къщата и да търся Джънгкук. Остана само една стая на втория етаж, която не съм проверила. Качих се по стълбите и тръгнах към стаята като....амаче боли.
Паднах по стълбите. Аз и моя късмет. Добре съм, само дупето ме боли.

След известно време видях Джънгкук, който излезе точно от онази стая. Помогна ми да стана и влезнахме в неговата стая. Застанахме пред големия гърдероб и започнахме да ровим из дрехите.

Г.Т. Куки

- Т/И, аз ще отида да сготвя, а ти си избери нещо, което да облечеш.
-Добре.

Слезнах на първия етаж , влизайки в кухнята. Започнах да готвя. След около 20 минути храната беше почти готова и Т/И дойде. Беше с дълга бяла тениска, която стигаше до средата на бедрото ѝ. Беше много сладка с нея.

-На какво мирише толкова хубаво? Какво готвиш?
- Рамен и е готов.-  взех една чиния и ѝ сипах. - Дано ти хареса.

Г.Т. Т/И

Започнах да ям. Бях се натъпкала вече с храна, но беше толкова вкусно, че не можех да спра да ям. Забелязах, че Кук ме гледа със странен поглед. Забелязах също, че устните му изглеждат много мекички, пухкави и изглеждат вкусни.
Чакай какво говоря. Ние почти не се познаваме. Осъзнай се, Т/И.

Наядох се и питах Куки къде ще спя. Той ми показа къде е моята стаята, оправихме леглото и аз си легнах.

Г.Т. Куки

Т/И си легна и реших, че трябва и аз да си легна. Тъкмо щях да заспя и някой влезе в стаята ми. Това беше Т/И.

- Куки може ли да спя при теб?
- Защо? Какво има?
- Страх ме е. Досега винаги спях в стаята на стопанката ми.
- Добре. Хайде ела.

Направих ѝ място да легне. Тя легна, а аз я гушнах. Изгасих лампата на нощното шкафче и заспахме.

~~~~~~~~~~~~~~~
Хей хора. Това е новата ми книга. Мисля, че не е много добре. Даже мисля, че е скучна, но за това се сетих. Особено, ако сте откачени като мен и в 03:00 часа си пишете книгите и много ви се спи, но първо ще напишете книгата. Напишете дали ви харесва или е скучна. Засега чао от мен.

editing:
здравейте, здравейте. ами книгата е писана миналата година, а сега е 2020. ще прегледам книгата и ще поправям грешки. отново много благодаря на всички, които четат книгата ми.