Не трябваше да става така.(Редактира се)

Заедно до края.

Гледна точка:Шейла
Събудих се и се поогледах,на стената видях часовник,на който пишеше 03:23.
Видях спящият до мен Taehyung беше хванал ръката ми,но аз трябваше да я преместя.Сърцето ми се късаше,но трябваше да го направя.Изправих се на крака и знаех,къде отивам,е май не беше точно така,знаех при кого отивам,но не и къде.
Слязох на 1 етаж и видях дежурната сестра.

  -И-извинете бихте ли ми казала в,коя стая се намира Jeon JungKook.

-А-ами,не ми е позволено да давам информация на непознати,съжалявам.

-Н-не! Вие не разбирате,аз не съм непозната,моля Ви,кажете ми.

-А-аз ами....

*Сестрата помисли малко и накрая реши.*

-А-ами добре,стаята в,която се намира е 13 на първи етаж,но ако някой Ви види кажете,че сте объркала стаите.

-Много Ви,благодаря!

*Тръгнах към стаята на Jungkook,почти стигнах и се спрях.*

*-А-ами Таеhyung?*

*Аз,не мога да му го причиня,но ако не отида да го видя,ще се побъркам.*

*Чу се отваряне на врата,погледнах и видях човека,от който имах нужда в момента.*

-Не знаеш,колко ми липсваше.-каза ми Куки.

*Прегърна ме,поигра си с косите ми,усетих ръката му на бузата си,а след това усетих устните му.Не се  отдръпнах,даже напротив,обичах го твърде много за да го направя.Усетих дъха му,пулса му и усмивката,която се появи на лицето му.*

-Б-благодаря.-казах все още задъхана.

-Но,за какво?-отговори ми той
.

-Защото не ме остави...

-Аз трябва да ти благодаря т-ти едвам оцеля,не можеш да знаеш,колко много те обичам,ако не се беше събудила кълна се,че щях да се...

-Нищо ми няма,любовта ми към теб е безгранична,тя ми помогна да се събудя,защото чух как другите си говорят казаха,че ти си добре,а ако ти си добре и аз съм добре.Но,моля те никога повече не ме карай да изживея това отново,когато те видях на земята беше толкова безпомощен,студен и спокоен,че сърцето ми се сви.Нямаше как да оставя нещата така,трябваше да ни събера отново....