Не трябваше да става така.(Редактира се)

Един танц?

Гледна точка: Куки
Започнах да свиря на пианото.Свирех моята любима наша песен ,,fake love''
Гледах Шейла,държейки микорофона ръчичката й трепереше.
Тя започна да пее.
Гласът й беше висок,тънък,просто прекрасен.
Двамата бяхме в уникален синхром.
Слушах я,много внимателно.
Усещах,че тя пее с емоция,тази емоция правеше гласът й още по прекрасен,а песента звучеше по добре от нейната уста от колкото от моята.
След края на изпълнението й.
Аз незнаех какво да кажа.Реших да наруша тишината,защото тя
най-вероятно ще си помисли,че не струва,а това не е така.

-Шейла....

-Казах ти!Аз не съм толкова добра,няма смисъл да си губим времето,моля те нека забравим това и да правим нещо друго.-каза без дори да ме изслуша тя.

-Не,ти звучиш прото....-речникът ми беше твърде беден за да опиша чувствата си.

-Зле?-каза тя.

-Ти звучиш твърде добре незнам,защо нямаш никакво самочувствие.-спорих с нея аз.

-Кук....казваш го само,защото сме заедно.-Щеше ми се да е така,но не е.

-Това не е така.Между другото утре ще бъде първият ти урок с Хоби.

-Нужно ли е всичко това,любов?-попита ме тя.

-Да!Моето момиче ще стане известна,иначе да не се казвам JEON JUNGKOOK!

-Calm down.Щом казваш ще опитаме,но ако нищо не се случи?-

*тя,трябва да повярва повече в себе си.*

-Ще се случи!-казах сигурно аз.

-Мхм,както кажеш.Хайде да правим нещо друго.-опита се да се измъкне тя.

-Не,ти и аз ще пишем песен.

-Любов,аз пея не пиша.-каза тя.

-И аз не пиша,но ще импровизираме.-отвърнах,надявайки се да се получи нещо.

-Уфф,кво да те правя,нека започваме.-примири се накрая тя.

*Седнахме и започнахме да мислим,малко по късно беше се получило това.*

,,Презирах живота си лесен.
В главата си чувам, до болка омразна,
любимата ми твоя песен.
Ликът ти за мен е мечта,
но мечта и убиец, уви.
Притискам главата си с длани отново.
Сълзите възпирам,а те текът неуморно.
Сърцето копнее за тебе тъй жадно,а
душата – за малко внимание и закрила.
Колко дълго страдах аз по любовта,
нямах силата дори да дишам,
колко сълзи скривах във нощта
и заклех се НИКОГА ДА НЕ ОБИЧАМ...
Мразех себе си, че бях добра,
и,че прощавах винаги лъжите,
търсех просто топлина, но някой
пак разбиваше мечтите...