Не трябваше да става така.(Редактира се)

Сянката е моят лъч светлина.

Гледна точка:Шейла
Тръгнах си, както и той. Повървях малко и усетих как се блъскам в някой беше тъмно, но успях да видя лицето на човека, който най-малко съм очаквала. Това беше Шуга. Как така?!  Какъв е шанса?!

-И-Извинявай,не гледах накъде вървя. -Заеквах и говорех тихо, но той ме разбра.

  
-Ами, няма проблем. Ти не си ли Шейла? Момичето,което седи до Куки? 

-Да,аз съм. 

-Аз съм Min Yoongi, приятно ми е да се запознаем. 

-Аз вече знам това.

-Мхм.. Army ли си?!

-Да...

-Хаха. Какво е станало, очите ти са червени.-Попита ме той като постави ръката върху лицето ми,избърсвайки сълзите ми. 

-А-ахх... Ами нищо особено. Просто ме отрязаха.

-Ясно. Момчето, което те отряза сляп ли беше или харесваше мъже? 

-О, не! Той си вижда, и не, не харесва мъже поне така знам. 

-Сигурен съм, че не вижда,какво прекрасно момиче изпуска. 


-Не мисля така,типична фенка съм си.Освен това е звезда so...

*Тук Шуга ме прекъсна и каза*

-Че какво като е звезда?! Какво ти има на теб?! 

-Виж,говориш така, защото не знаеш, кой е... 

-Ами кой е? Всъщност,който и да е няма значение.Няма нужда да е толкова груб...

-JungKook, той е момчето, но всъщност може би аз съм направила нещо, може би не съм достатъчно атрактивна или нещо такова...

Тук очите ми заблестяха, щях да се разплача, усещах го.. 

-JungKook?!Не си губи времето с него,той не те заслужава, знам, че сме приятели, но щом се държи така с теб, не заслужава уважението ми. 

-Yoongi, няма значение, аз ще тръгвам.

-Ами.. Добре, искаш ли да те изпратя? 

-Не, благодаря. 

*Исках, но не исках да вижда как, ще се разрева след 30 секунди ако не си тръгна. *