Не трябваше да става така.(Редактира се)

Порой от сълзи.

Гледна точка:Шейла

-Не, Шейла....Проблемът не е там, че си имаш приятел, проблемът е там, че аз дори не знам за него...Ако съдя по лицето ти от преди малко той явно те прави и по щастлива...
Аз не успях да оправя настроението ти цяла сутрин,но той успя и то за кратко време.

-Не говори глупости моля, те!

-Да, права си. Няма да ти се бъркам по добре е да се разделим.

Знаех,че той не мисли това,което казва,в момента говори неща,за които после ще съжалява.
Аз знам,че той ме обича,както и аз него...

-Любов,моля те упокой се.Знам,че ти не искаш да се разделяме,просто в момента си малко ядосан.
Не мислиш това,което казваш.
Всичко,ще се оправи само се успокой.

Казах тези думи,опитвайки се да успокоя Кук,знаейки,че ако продължава да говори така скоро аз ще имам нужда да от някой,който да ме успокоява.Макар,че той не мисли това,което казва думите му наистина ме нараняват.

-Не и този път Шейла,аз наистина го мисля.Искам да се разделим.

Тук вече ми кипна.Не можех да съм спокойна повече.

-Искаш да се разделим значи?Така ли,Кук?!-казах,започвайки да променям до сега спокойния си тон.

-Да!Искам да се разделим!-започва да ме надвиква Кук.

-Добре,Кук!Ще се разделим,щом толкова искаш,но ме погледни в очите и ми кажи,че не ме обичаш и че искаш да се разделим окончателно!

Кук сведе глава и дори не можа да ме погледне в очите,но вече беше твърде късно...

-Хайде,Кук!Хайде,кажи ми,че не ме обичаш!Направи го!
……………………
Дори и да искаш не можеш!
Не можеш нали?Не можеш да ми кажеш,че не ме обичаш и че искаш да се разделим,защото не искаш!Но щом толкова много настояваш,нека се разделим!-казах,тези думи и грабнах куфара си,запътвайки се към изхода.

Чух как Кук крещи и бяга зад мен,но аз не се обръщах,не мислех и да го направя.

-Шейла!Спри!-каза той,хващайки китката ми.

-Моля,те Шейла,остани....Ти сама знаеш колко много те обичам.-каза Кук,избърсвайки сълзите от очите си.