Не трябваше да става така.(Редактира се)

Искам...

Пет секунди след звънването на звънеца, вратата бе отворена от Taehyung,който беше по халат, най-вероятно тъкмо бе излязъл от банята...

-Шейла, защо си плакала?Какво се е случило? Влез, вътре!

Аз влязох вътре, а Taehyung ми каза...

-Шейла, седни на дивана аз ще си облека нещо и ще дойда при теб.

Taehyung излезе от стаята, а аз го зачаках.

*2 минути по-късно. *

Taehyung се върна, а аз забелязах, че косата му бе все още мокра…
Той се опитваше да я подсуши, но не успяваше.
Аз се изправих и грабнах кърпата от ръката му и да я подсушавам.
Косата му бе така мека,леко къдрева и подбухнала, че ми се искаше да я докосна, да прекарам гребен през гъстите му коси.

-Шейла, не е нужно.

-Моля, те Тае...Имам нужда от това, успокоява ме.

Taehyung не си признаваше, но аз знаех, че обича да си играя с косата му.
Всичко около мен беше спокойно,но изведнъж някакви мисли обладаха главата ми.

-Що за човек съм аз? Интересувам се от Taehyung само, когато имам нужда от него.....
Защо продължавам да му го причинявам?
Защо продължавам да го наранявам?
Защо съм тук до него само,когато аз имам нужда от него.
Защо съм тук само, когато се случи нещо между мен и Кук?
Що за егоистичен човек съм аз?

Унесена в мислите си, не съм усетила как времето е минало и как Taehyung е хванал ръката ми в опити да вземе хавлията.
След като осъзнах какво се случва аз пуснах хавлията от ръката си и очаквах Taehyung също да пусне ръката ми, но той не го направи.
Аз се опитах да се освободя, но без успех.
Знаех, че Taehyung все още има някакви чувства към мен дори да бяха нищожни и въпреки всичко това аз отново дойдох тук при него, знаейки, че след като си тръгна той отново ще страда..

-Ела. -каза Тае, повеждайки ме нанякъде.

Малко по-късно, ние стигнахме до хола, поне така предполагам.

-Седни.

Аз седнах на дивана пред мен, а Taehyung направи същото.

-Сега,ще ми разкажеш ли?

-Мисля,че е ясно,защо съм тук Тае.