Не трябваше да става така.(Редактира се)

Какво е това,любов?

Слязохме от колата и се запътихме към къщата на Кук,която бе и ,,моя'' къща...
Аз отворих врата и тогава Тае затвори очите ми...

-Тае?Какво правиш?

-Довери ми се...

Тае ме поведе напред и тогава свали ръцете си...

-Отвори очи,Шейла.

Аз не чаках и секунда повече и отворих очите си.

-Честит рожден ден,Шейла!!!-викнаха внезапно около 10 човека.

Аз незнаех как да реагирам...

-А-аз...Много Ви,благодаря....приятели.-казах като отново се разплакох.

Нечий ръце,дойдоха и ме прегърнаха...Тези ръце не бяха кой да е....те бяха на Кук...

-Любов моя...

-Не,Кук...не ме наричай така...Държанието ти ме нарани наистина много...Не ми се иска да го казвам,но ако не ме обичаш вече,ще е по добре....да се разделим

-Как да не те обичам,любов?Направих всичко това за теб...

-Какво направи,Кук?
Нарани ме,съсипа ме,разплака ме.....
Това ли е всичко,което успя да направиш за мен...

-Моля,те изслушай го...-каза Тае...

-Шейла...Аз знам,че се държах ужасно,но всичко това беше,защото исках да те изненадам...
Трябваше да се преструвам,че съм забравил рождения ти ден,което беше много трудно за мен.

Реших,че ако се отдалеча от теб,ще ми е по лесно...Но аз отново сгреших,любов.
С всички тези действия аз пренебрегнах теб и те накарах да се чувстваш нежелана,отхвърлена,забравена и най-вече необичана..
Моля те прости ми,ти си усмивката, с която се събуждам....
Ти си погледа, за който жадувам...
Ти си винаги в главата ми..
Ти си момичето,което докосвам..
Ти си момичето,без което не мога..
Ти си част от мен.....
Ти,си единственото нещо,от което имам нужда...
Ти,любов моя...си единственото момиче,което бих чакал цял живот...
Искам да разбереш,че няма друго момиче...
Има само едно и то се казва,Шейла...

Всички започнаха да пляскат,а Кук се разплака...
Това бяха думите,които исках да чуя...Исках да знам,че той все още ме обича...