Не трябваше да става така.(Редактира се)

Ще ми липсваш.

Гледна точка:Шейла

Любов, стани, имам да ти кажа
нещо. -опитваше се да ме събуди Куки.

-Да, любов. -казах още сънена.

-Аз трябва да ти кажа нещо важно. -каза притеснено той.

-Да,слушам. -казах вече до него.

-Ами, а-аз трябва да замина за няколко седмици. -каза ми притеснено Куки.

-К-какво?Н-но защо? -попитах едновременно тъжна и объркана.

-Ще имаме турне... Съжалявам, любов.

-Колко, дълго няма да си тук?

-Ами поне 3 седмици.

-Кога, заминаваш? -питах въпрос след въпрос.

-След два дни.

-От кога знаеш?

-От около час.

-В колко ти е полета?

-В 05:00 сутринта.

-Ще ми липсваш.....

-И, ти адски много.

Последва продължителна прегръдка след това и целувка. Нищо интересно не се случи в този ден,просто лежахме и си говорихме.

*На следващия ден.*

Куки утре заминава, а на мен сърцето ми се къса.
Сега той лежи и прави нещо на телефона си, а аз просто го гушкам, устните ми са върху неговия врат по някаква „случайност".Аромстът на кожата му ще ми липсва, дъхът му, очите му, всичко ще ми липсва.
Имах по малко от 24 часа с него, а освен това трябва да му оправим и багажа.

-Любов, не се натъжавай, знаеш че пак ще сме заедно. -каза оставяйки телефона, обръщайки се към мен.

-Куки, няма да се виждаме поне
3 седмици.

-Любов, едвам не умряхме един за друг, това ли няма да можем да превъзмогнем?

-Ще,можем, но много ще ми липсваш, а и утре е последния ни ден заедно, дори не е цял ден.

-И ти ще ми липсваш, любов, но знаеш, че като се върна пак ще сме заедно.