Завинаги в нашите сърца.

245 24 18
                                    

Гледна точка:Шейла
Събудих се от чуването на трясък в кухнята,която беше не много далече от нашата стая.
Погледнах около мен за да видя дали Кук е тук,но той не беше.
Изправих се мигновенно от леглото и се затичах за да проверя какво се случва.
Отворих кухнята и първото нещо, което видях беше кръв, много кръв,а след това и Taehyung.

-КЪДЕ Е КУК?Какво му направи?!-креснах срещу него гневно и тръгнах към пътеката от кръв, която ме ме водеше към мивката.

-Не, Шейла не е това, което изглежда!

Tahyung хвана ръката ми, а мен ме побиха тръпки, не знам защо, но имах лошо предчувствие.

-Пусни ме, Тае!

-Не отивай там, Шейла.

-Просто ме пусни! -казах аз и бутнах ръката му, но когато се обърнах той ме хвана и запуши устата ми с ръка.


Аз се борех да се освободя, но усещах колко без силна съм всъщност.
Как да се измъкна?
Няма ли някой, който да ми помогне?
Къде е JungKook?
Въпросите в главата ми станаха твърде много, но така и не им намирах отговор.
Усещах как се предавам, но какво друго ми остава да сторя?
С последните си сили успях да помръдна ръката на Тае от устата ми и да кажа....

-Тае пусни, ме...Моля, те.

Taehyung отново запуши устата ми и ме погледна в очите.
Погледа му бе така жаден и безпощаден.
В очите му се четеше колкото тъга и мъка толкова и ярост.

-Знаеш ли, какво преживях тази нощ, Шейла?
Знаеш,ли че не съм мигнал от притеснение?
Знаеш, ли че излязох да те търся в 3 през нощта?
ЗНАЕШ, ЛИ КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ, ШЕЙЛА?
ЗНАЕШ И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ТИ НЕ ОСТАНА ПРИ МЕН, А СЕ ВЪРНА ПРИ JUNGKOOK!-каза той едновременно тъжно и гневно, като свали ръцете си от устата ми към врата ми.
Той започна да ме задушава,а аз започнах да го удрям,колкото можех по силно...
Но усещах,че кислородът ми бе на привършване,с него и живота.
Знаех, че ще се строполя на земята до няколко секунди, но тогава не знам откъде се появи и.....

-ПУСНИ Я, TAEHYUNG!-крещеше Кук, но Тае сякаш не чуваше.

Устата на Jungkook беше разбита и кървеше обилно.....
Лявото му око беше посиняло...
Ето откъде е идвала кръвта, но откъде се появи той?
Последен дъх и последен поглед...
Това ли е краят?

Не трябваше да става така.(Редактира се)Where stories live. Discover now