Не трябваше да става така.(Редактира се)

Чувствам ли го?

Гледна точка:Шейла
Часовете минаха бързо,и всеки реши да си тръгва.Много се радвам,че хората се радваха за мен и Тае,е почти всички се радваха,всички без JungKook,не знам какъв му беше проблема,е добре де може би знам,но все пак можеше поне да ни честити,все пак са най-добри приятели с Тае.
Дойде време и ние да се прибираме,тръгнах да търся Тае,но го видях с JungKook,те се караха.

-Остави я намира,Тае!

-Защо?За да се подиграваш с нея?

-Тае,няма да се караме за едно просто момиче,нали?Освен това мисля,че е очевидно,че обича мен.

*Тук се намесих и започнах,да викам,но без успех.*          

            
*Крясъците ми се превърнаха в сълзи,а гнева ми в болка.*

*Носът на JungKook се разкървя,защото Тае го беше ударил,но това не го спря да отвърне.JungKook удари Тае също.*

-П-помощ!! Ярем!! ИЗВИКАЙ НЯКОЙ,БЪРЗО!!!!-Крещях безпомощно. 

*Jimin и Jin се стекоха на помощ и ги ,,разтърваха'',не можех да повярвам на очите си,защото имах чувството,че скарах двама най-добри приятели.*

*Отидох при Тае.*

-З-защо,го направи?-казах,прегръщайки го

.-Той каза,че едва ли не си ,,просто момиче'',но за мен ти си много повече от това.

*Шейла,без сълзи,без сълзи,без сълзи,продължавай така,няма да плачеш,не пред него,не отново.*

*Разревах се.*

-Добре ли си?Изплаши ме.-Питах загрижено.

-Добре,съм,но не мога да кажа същото за него. 

-Хайде,да си тръгваме.

-Добре.

Гледна точка:Тае
Всеки си тръгваше,а аз чаках Шейла да ме намери за да си тръгваме.Денят беше хубав,много хора ни честитиха,е всички без JungKook,не знам какъв му е проблема,той  сам я загуби,но това,което направи преди тя да дойде ме меко казано разочарова...

-Здравей,Тае.-каза JungKook.

-JungKook?! Ти си можел да говориш?!Днес не обели и думичка,което е странно за теб.