Не трябваше да става така.(Редактира се)

Сияйна усмивка.

Гледна точка:Шейла

-Обичам те, любов.-каза,целувайки челото ми.

Вече всичко ми беше ясно....

-Ще се върнеш ли при мен,принцесо?

Аз се вкопчих в така желаните му от мен прегръдки и тихо отвърнах..

-Душевно никога не съм те напускала....

-Искаше ми се да го знаех по рано...

След тези думи Кук просто ме вдигна на ръце и ме понесе към леглото.

-Само да знаеш,че ти нямам много доверие,Кук.

-Но,защо?

-Защото не си много трезвен и ме е страх,че ще ме събориш...

-Ако те хвърля?

-Какво!Пусни ме!Да не полудя!!!-бутах Кук с ръце,но той дори не ме отразяваше,а просто вървеше към прозореца.

-Всеки трябва да плати за грешките си,Шейла!-каза и отвори прозореца.

Аз затворих очи,знаейки какво следва,губейки надежда за щастлив край.
Очаквах удара със студената земя,но вместо това усетих топлите обятия на Кук. Аз отворих очи, объркана от случващото се..

-Да не си помисли, че ще те хвърля, любов?

-Ти си полудял!Знаеш, че ако все пак го направиш ще убиеш мен и детето ни!

-Никога! НО нали знаеш, че дори да го направя нищо няма да ти се случи, защото живеем в къща и не е толкова високо.

-Да, така е, но е малко страшно да се шегуваш с човек, който го е страх от височини...

-Добре, няма повече...-каза той,отново пускайки ме да стъпя на земята.

-Шейла аз наистина много обичам теб и бебчето ни...Не знам, защо си мислеше, че ще искам да го махнеш...

-Утре ще говорим,
сега без това съм изморена...
Но искам да ти покажа нещо...
-казах аз,взех чантата си и я отворих.
Бях взела една снимчица на бебчето ни,която вярвам,че ще го зарадва.

-Какво е това?
-каза любопитно Кук и грабна снимката от ръката ми.