Не трябваше да става така.(Редактира се)

Вече вкъщи.

Гледна точка:Шейла
Предадох се,всички излязоха,а аз останах сама с Куки.Вече дори не опитвах да сдържам сълзите си.Отидох до него облегнах се на рамото му и започнах да плача.

-Моля,те принцесо усмихни се,защо си толкова тъжна.

-Т-той не го заслужаваше,незаслужаваше такова държание.Той няма откъде да знае за нас,явно ни е видял онази вечер.

-Спокойно,всичко ще е наред.
*каза опитвайки се да ме успокои.*

-Н-не няма да е наред,наранихме го.
*отвърнах му аз.*

-Знам,но не сме го искали.
*Каза с леко тъжен тон той.*

Мина време,а аз още лежах на рамото на Куки.
Погледнах часа беше 14:39,а аз не бях яла нищо.
Беше много тихо,но нещо наруши тишината,а това нещо беше каркорещото ми коремче..

-Да не би,моята принцеса да е гладна?
*Чу се леко изкикотване от негова страна.*

-Ъ-ъм,малко да..

-Хайде да отидем да хапнем нещо.

-Ок.Искам пица.

-Добре,на 10 минути от тук има пицария.Хайде облечи се и да тръгваме.

*Облякох се и излязохме.*
*Седнахме и за чакахме някой да дойде да вземе поръчката ни.*

-Здравейте,какво желаете.

-Аз искам една пица ,,Маргарита''.

-Добре,а вие г-це?

-Ами,аз бих желала една ,,Пеперони".

-Добре.

*Не след дълго поръчката ни дойде,а ние похапвахме и си говорихме.*

-Доктора ми беше казал,че ще те прегледа и ако всичко е наред,ще те изпише.Също така родителите ти дойдоха на няколко пъти да те видят,но аз забравих да ти кажа.Те знаят,че си будна и казаха,че ако не те изпишат до утре,ще дойдат да те видят.

-Ами,добре честно казано съм малко изненада.

-Защо?

-Ами ,татко никога не е бил как да кажа емоционален?Тоест никога не е показвал чувствата си,а за мама не се изненадвам.

-Сигурен съм,че те много те обичат,защото при срещата ни и двамата бяха много притеснени.

-Да се надяваме,че е така.

*Платихме и си тръгнахме.Бях в стаята заедно с Куки,когато лекарят дойде.*