Не трябваше да става така.(Редактира се)

The end.

Гледна точка: Шейла

-Шейла,ще ти кажа нещо,но те моля да ме разбереш...

-Всичко,любов...

-Ние ще трябва......

-Ние, ще трябва, какво?Какво,ще трябва, Кук?-

Той мълчеше и ме гледаше, насълзените му очички се зачервениха, а бузките му се зарумениха....-Защо, мълчиш?Трябва ли да се притеснявам?

-Шейла,ние ще трябва да заминем някъде надалеч от тук...

-Но,защо?!Нямаме ли друг избор?

-Ами,аз нямам,но ти имаш...

-Какво искаш да кажеш,с това?

-Искам да кажа,че ти можеш да дойдеш с мен и да заживеем заедно,но също можеш да останеш тук и да се разделим,както и детето ни да израсне без един родител...

Не казах и дума повече,имаше ли смисъл да го правя?Отдавна съм избрала,но така и не ми каза конкретна причина за налагащото се преместване....
Кук запали колата без да казва нищо...

-Къде да те оставя?

-Как къде?Вкъщи разбира се....

Малко по късно видях,че той поема по не правилния път...

-Не мислиш ли,че обърка пътя?

-Не,това е пътя към къщата на родителите ти.

-Аз казах вкъщи,не при родителите ми.

-В нашето вкъщи ли?

-Да,в нашето...Каквото и да значи това.

-Едвам се сдържах да не се разплача...-каза той и се усмихна.

-Какво имаш в предвид?

-Мислех,че ще останеш тук при родителите си.

-Кой каза,че няма?Просто ще си взема нещата от вас...

Джънкук отмести поглед от пътя и погледна към мен,имах чувството,че иска да ме изхвърли през прозореца...