Не трябваше да става така.(Редактира се)

Аз съм до теб.

Гледна точка:Куки
Събудух се,а до мен лежеше Шейла.
Тя спеше.Погледнах я и в главата ми връхлетя спомен,спомних си как исках да се събудя до нея,да я видя спяща,да видя прекрасните й коси така небрежни и разрошени.
Зарадвах се,ето,че мечтите се сбъдват.
Гледах я как спи,докато си играех с косите й.Не исках да я будя,защото изглеждаше повече от очерователно.

*Голям съм късметлия.Искам да я виждам така всяка сутрин.Хмм,трябва да направя нещо по въпроса.*

*Шейла отвори очички и се събуди.*

-Добро утро,любов!-каза тя гушкайки ме.

-Добро утро,принцесо!-отвърнах й аз.

-Амм,ти защо не спиш?-попита ме тя,леко объркана.

-Как да спя?-казах аз.

-Да,не би да съм направила нещо?-пита ме леко тъжна тя.

-Разбира се,че си направила!-креснах й леко аз.

-Но,какво?-каза още по объркано тя.

-Родила си се,страх ме е,че някой ще те открадне докато спя.

*След като казах  тези думи,Шейла леко се изчерви.*

*Влезе под завивките и скри лицето си  влизайки под тениската ми.*

*Аз също влязох под завивките и махнах тениската си за да не се крие под нея.*

-Защо се криеш,любов?-попитах я шепнейки аз.

-За да не ме откраднат.-каза също шепнейки тя.

-Имам по добра идея,искаш ли аз да те ,,открадна''.-питах я смеейки се аз.

-ПЪРВО ТРЯБВА ДА МЕ ХВАНЕШ!-Викна тя и се изстреля от под завивките.

*Аз станах колкото можех по бързо,знаех,че ще я хвана.*

-Не бягай,принцесо!-викнах й аз.

-Ела и ме хвани!!-отвърна ми тя.

*Видях я,тичайки по коридора.*

*Почти я бях настигнала,когато тя реши да ми се обърне и да се изплези.Тогава аз я грабнах с едната ръка,а тя се бореше.Беше си инат и не очаквах да се предаде толкова лесно.Мислех си,че се предаде,защото я бях прегърнал,а тя целуваше ръката ми,но тогава тя ухапа ръката ми и побягна.*