Не трябваше да става така.(Редактира се)

Ново начало.

Казвам се Шейла, на 19 години. Преместих се от малкото градче в големия град Сеул.
Стана месец от както съм тук и честно казано ми харесва.
Нямам много приятели, всъщност почти николко, но имам една приятелка (Ярем) , която е най-доброто нещо, което ми се е случвало.
А, до семейството ми, то е най-обикновенно.
Баща ми е строг и безчувствен човек, работи като полицай.
А, майка ми пълна негова противоположност мила, всеотдайна, емоционална.
За мен не може да се каже нищо със сигурност .
Избухлива съм, на моменти мога да бъда много забавна, но има и такива моменти в,които не искам да виждам или да говоря с никой, плача често, но никой не разбира....
Прикривам сълзите пълни с болка,с фалшива усмивка.
Питате се, защо плача ли?
Ами най-вече заради това, че се чувствам самотна, не усещам подкрепата, която искам да имам.
Обичам музиката и винаги съм я и ще я обичам.
Слушам почти всичко, но най вече кпоп предимно BTS, blackpink,Red velvet и други. Като всяко момиче си имам и моя bias,който е Шуга. Освен него обожавам JungKook & Taehyung.
Обличам се в черно и бяло,да като цветовете на душата ми на моменти.
Страхувам се, че скоро започвам да уча в ново училище, а не познавам почти никой.....
Е освен Ярем (приятелката за, която Ви споменах по рано).
Не ми е лесно с новите хора, надявам се да се справим някак си.

Гледна точка:Шейла
1 април,деня в който започва училището.
Станах и започнах да се оправям, като първо започнах от личната хигиена.
Минаха около 30 мин и аз вече си избирах дрехи,в нашето училище нямаше униформи,за моя радост това ме накара да избера нещо по дружелюбно, все пак ще трябва да направя добро първо впечатление.

Това беше моя тоалет.

Предполагам, че искате да разберете как изглеждам така, че.

10 мин по късно, тръгнах към училище заедно с Ярем.
Да,живеехме близко една до друга.
След 15 минути ходене стигнахме и влязохме.
Аз...Бях в шок, имаше толкова хора, които се взираха в мен...
Притесних се, но Ярем ме побутна и тръгнахме към класната стая, надявам се тя да знае къде е.
По пътя видях много момчета, които не ми направиха впечатление, но,когато очите ми се спряха в едно ,,познато" за мен лице...
Вцепених се, да това наистина бе той, не можех да повярвам....
Краката ми се разтрепериха, усетих как Ярем ме гледа.
И тогава, усетих как човека, който гледах ме погледна право в очите.
Боже тези прекрасни очи.
Тези прекрасни тъмно кафеви очи.
Ах... Тези очи накараха сърцето ми да започне да бие като лудо.
-Да не би да?
*Нее няма как, не и в него**
Той се казваше.....