Гледна точка:Куки
На сутринта си поговорихме с Шейла и аз осъзнах, че тя не иска да бъде известна, е ако не иска няма да я карам насила, но тя искаше да продължи уроците по танци при Хоби.
Аз не исках това да се случва, но ако я прави щастлива, нека танцува, макар и с него.
Ние си почивахме, когато започнахме да говорим за миналото.
Питах я дали, обича животни, защото аз много ги обичах, тя ми каза, че ги обича. Каза ми и причината заради, която ги обича, а причината беше баба й.
Тя ми разказа за баба си, разказа ми за детството си. Тя ми каза, че баба й е починала преди почти 5 години, също разбрах, че й тя обича животни и също така значи много за Шейла.
След 40 минути, разговора ни стана по емоционален и тя се разплака.
Аз не можех да гледам тези прекрасни очи, пълни със сълзи от тъга.
Сърцето ми се разкъсва, виждайки я толкова тъжна, но не мога да върна времето назад.-Хей, Шейла недей да плачеш. -успокоявах аз,но това не помогна този път, пробвах с какво ли не, но нищо не успяваше да върне усмивката на моята принцеса.Накрая ми хрумна идея и казах.
-Шейла, моля те, ще направя всичко за теб до 10 минути идвам.
*Излязох и се запътих към един „специален" магазин. *
Много исках да зарадвам моята принцеса. Не искам тя да плаче, защото й бях обещал да я правя щастлива, но в момента тя плаче заради моето любопитство.
Вървях още около 2 минути и стигнах до дадената дестинация, а именно един зоо магазин. Влязох й мислех какво животно да взема. Колебаех се между зайче и едно малко котенце. Накрая направих своя избор, взех малко храна, купички и тн.*Запътих се към вкъщи, надявайки се сладурчето/тата в клетката да накара моето сладурче да се усмихне.
Прибрах се вкъщи, а Шейла още плачеше, но когато видя какво нося, продължи да плаче, но този път от радост. (Разбрах, го защото имаше прекрасна усмивка на лицето си.)
Тя скочи и ме прегърна.-Любов.... Как да ти кажа, колко много те обичам. Saranghe oppa!
*Шейла ме нарече oppa?! И ми каза saranghe?! Тя не е по тези лигави обръщения. Щом ми каза, че ме обича на корейски значи е така, но аз я обичам много повече. *
-И аз те обичам, прасчо!
Тя ентусиазирано пусна двете зайчета от клетката, а те започнаха да скачат навсякъде
(Да, избрах зайчетата,попринцип трябваше да е едно зайче, но другото до него ме гледаше така тъжно и самотно все едно бях взел другарчето му,та така взех й него. Те бяха като двойка заедно,напомниха ми на мен и Шейла.)
YOU ARE READING
Не трябваше да става така.(Редактира се)
FanfictionПусни ме вътре! -мрънках. -Няма, не и преди да се успокоиш и да разбереш, че освен теб аз друга НЕ обичам. -Ами,ако за обичаш? -Знаеш ли коя друга бих за обичал? -Коя? -Нашата дъщеря, любов. *Куки каза тези думи и ме прегърна. * *Всяка капка ре...