Не трябваше да става така.(Редактира се)

Стон. (Смут)

Гледна точка: Шейла
*Беше време да си тръгваме.Отново бяхме същата компания ,а именно аз,Куки,Ярем и Jimin.
Тъкмо излизахме от училище,но нечий вик ме спря.

-Шейла,моля те,почакай!-Викна ми Тае.

*Много се зарадвах,когато видях Тае.Мина много време откакто не си  говорим,аз се бях опитвала да му обясня или поне да го заговоря,но той не винаги ме отрязваше.(Тръгваше си без да каже и дума,а понякога дори не ме поглеждаше.) *

-Здравей,Тае!-отговорих аз ентусиазирано за предстоящия разговор.

-Виж,може ли да поговорим?-попита ме той.

-Не!Не може!-отговори вместо мен Куки.

*Обърнах се към Куки с погледа ми,който казваше
,,искаш да умреш ли?'' *

*Куки разбра,че е сгрешил.*

-Уфф,добре поговорете,но ако й направиш нещо,не отговарям за последствията.

-Успокой се.Аз не съм животно.-отвърна му Тае.

*С Тае отидохме до една пейка и седнахме. Тогава той започна да говори.*

-Шейла,аз много съжалявам,много съжалявам,че не дойдох в болницата,съжалявам,че не ти говорех,че те игнорирах.
Просто бях много огорчен след като Ви видях заедно с Кук онази вечер.

*Очите му се насълзиха,сърчицето ми се сви виждайки го така тъжен.

*Не мислих много и го прегърнах.*

-Няма проблем Тае,разбирам те.
Повярвай ми аз наистина не исках да те наранявам,ти значеше и още значиш много за мен.
Сега е мой ред да ти се извиня.
Моля те,прости ми,не трябваше да става така,не исках да те наранявам.
Аз наистина те обичам,но не по начина по който те обичах преди да се събера с Кук,вече те чувствам по близък.
Обичам те,но като приятел или по скоро като брат.

*С всяка една дума се чувствах все едно слагам сол в раната,но не исках да си мисли,че не значи нищо за мен.Той значи много,наистина много.*

-Шейла,нека оставим всичко това в миналото.
Нека си бъдем приятели.
Аз обещавам,че ще те подкрепям,обичам и пазя като брат.
Ти си много важна за мен и не искам да се караме.-отговори ми Тае.

-И аз не искам Тае,държа на теб и то наистина много,прав си,нека загърбим миналото.-Съгласих се с него.