Surprising love

2 част

Джин тичаше неуморно и за около десет минути вече беше пред колежа си. Усмивка грейна на лицето му, макар всички, които го тормозеха той обичаше това място.
Тръгна да влиза, за да не закъснее за часа на г-н Чан. Джин тичаше по стълбите, пренебрегвайки факта, че може да падне. Гледайки си в краката се бутна в някого, като едва не падна. Вдигайки замаяно глава, той осъзна, че се беше бутнал в грешния човек. Това беше Ким Намджун най-популярният, но и най-досадният и отвратителен според Джин. Той обаче бързо се вкочани когато чу студения му глас:
- Ей, задръстеняк внимавай къде вървиш, бе!- Джин стисна ръце в юмруци и със злоба отвърна:
- Прощавайте ваше величество! Не можах да Ви видя от голямото Ви его!- каза Джин с насмешка, а Джун го изгледа на кръв. Приближи се и със студен тон каза:
- Ще те видя по физическо, копеле.- след се завъртя и си тръгна, а Джин осъзна, че е закъснял и че ще си има големи проблеми, но той сам си е виновен.
Влизайки в стаята, той усети всички злобни погледи насочени към него и най-вече този на Намджун. Той се поклони в знак на извинение и седна до единствената си приятелка Лиян. Тя бе красиво момиче с изрусена коса и розови устни. Беше умна и хубава, имаше хубаво тяло, всички я хресваха, но и се дразнеха, че е приятелка с боклука Джин.
Той изкара учебниците си по биология и за слуша учителя. След дълги 45 минути звънецът би и всички забързаха да излязат от задушния кабинет.
Лиян хвана Джин под ръка и тръгнаха към физкултурния салон. За съжаление на Джин имаше втори час физическо. Лиян забеляза притеснения си приятел и го побутна:
- Какво ти има? Да не свърши храната у вас? - тя се засмя, а Джин я изгледа на криво. Продължиха и на края стигнаха крайната си дестинация заколението на Джин. Поне за него беше такова.