Surprising love

38 Част

   Измина седмица, откакто Джънгкук беше задържан. Делото срещу него беше насрочено за утре сутринта. Таехюнг беше в кошмар, навсякъде виждаше нещо, което наподобява него. Фигура на момче,  тъмна и бледа като душата му в момента, момчето беше само, а най-лошото е че всеки път Таехюнг виждаше в това моомче бледия образ на Джънгкук, разположен на сърцето му. Таехюнг се чустваше виновен, защото той каза всичко на Джин,на всичкото отгоре се води жертва и в съда и ще трябва да свидетелства срещу Джънгкук, но не можеше да лъже все пак Джин и Джимин знаят, а и Хосеок също.

    Но в никакъв случай няма да предаде Джънгкук и затова в момента Таехюнг седеше на черен диван в офиса на Джонгин. Таехюнг гледаше сериозно, а Кай до някаква част му съчустваше, но все пак имаше някои неща, в които не можеше да го подкрепи.

 - И защо да ти помогна? Осъзнаваш, че ако ни хванат  и аз ще загазя.- каза Кай, отпивайки от кафето си. Беше приятел и съдружник на семейство Джеон, но това е прекалено.

- Помогни ми, а и засяга и Джънгкук, не е честно да го винят за нещо невярно. Ако ни хваната, никой няма да те предаде. Моля те!- Таехюнг дори не се чувстваше унижен, че се моли. Знаеше, че го прави за любимия човек.

- Оф, хайде помогни му. Много са сладки с Джънгкук.- обади се някакво момче, което Таехюнг не познаваше, но се радваше, че е на негова страна.

- Ти не се меси, а и какво правиш в офиса ми, не съм те викал?!- каза Кай, видимо ядосан, много мразеше някой да му се меси, а сега не му беше времето да му се обяснява кои колко са сладки.

- Така ли?! Добре излизам, но ако не му помогнеш, ще бъдеш на сухо за два месеца!- момчето излезе, посмихвайки се, знаеше, че другият няма да издържи на това, а от друга страна на Таехюнг му стана неудобно, но след като видя, че явно Кай ще промени решението си се зарадва.

- Оф, хубаво, но ако ме забъркаш, ще ти стъжня живота.- каза Кай и накара Таехюнг да се усмихне.

- Знаех си, че няма да се здържиш!- онова странно момче влезе с гръм и трясък в офиса.- Така как се казваш, сладък?- момчето попита Те.

- Таехюнг, приятно ми е.- отвърна Те притеснено, можеше да се закълне, че усещаше, пронизващия поглед на Кай, върху него.

- Приятно ми е Таехюнг аз съм Кюнг-соу, но ми викай ДиО, по-лесно е.- ДиО го прегърна, а после плесна с ръце.- Така всичко е готово, кога тръгваме?- Кай го погледна смаяно.

- Как? Кога успя?- попита Кай, честно на Таехюнг му напомняха за него и Джънгкук.

- Докато бях отвън. Сега тихо. Значи след час, в затвора ще влезе един мой познат на смяна, ще вземе Джънгкук, защото ще се види с теб. После през аварийния изход ще влязат двама от твойте хора...- ДиО посочи Кай.- Те ще помогнат на Джънгкук да избяга през аварийния изход, а отвън ще ви чака кола, а в нея пари и самолетни билети за Тайланд. Ще имаме десет минути да изкараме Джънгкук, защото ще спрем тока, ще настане паника между охранителите, ако малко се забавим с нас е свършено. Днес в осем часа ще задействаме плана. Ясно!- ДиО каза всичко с широка усмивка, Таехюнг кимна, имаше надежда за него и Джънгкук. Кай пък гледаше смаяно, за по малко от пет минути гаджето му беше сътворило един доста добър план.

   Таехюнг благодари на двете момчета и си тръгна. Това беше наистина странно, но пък беше за добро. Таехюнг реши да иде до апартамента си, за да вземе пари и кредитни карти, все пак нямаше да разчита само на Кай.

   Таехюнг отключи апартамента и аромата на застояло го накара да се задави със слюнката си. Веднага отвори прозорците и започна да рови за портфейла си. Взе кредитните си карти, а после влезе в стаята си, бръкна зад огромния гардероб и извади една метална кутия, отиде до бюрото си и бръкна в един от шкафовете и извади един ключ отвори кутията, вътре беше пълна със спестявания, той сложи трите кредитни карти и я затвори, като я заключи. Взе я и тръгна към имението, в което го чакаше още болка и хора, които не можеше да гледа.

   Те се прибра и веднага беше посрещнат от Джин и Хосеок. Да, покрай Таехюнг, Джин много се сближи с Хосеок, но все още странеше от Намджун, а Те не можеше да го разбере. Просто забелязваше как Джун гледа Джин, то от километри си личи, че го харесва, но Джин е просто рядко тъп.

- Къде беше?- веднага Джин започна с въпросите, но на Те не му се занимаваше, в главата му беше мисълта за него и Джънгкук.

- На разходка, проблем?!- Те мина между тях и се качи в стаята си като затвори. Сега не искаше да се напряга, искаше просто да легне да гушне ризата на Джънгкук да заспи и да чака да стане осем часа. Така и се случи, Таехюнг се хвърли на леглото, гушна ризата на Джънгкук и веднага усети топлината в сърцето му, искаше го до него, искаше да го целуне, да го прегърне, искаше гл само за него и никой да не може да ги раздели, както сега.

   Таехюнг затвори очи и заспа в мисли за Джънгкук и за бъдещето им.

______________________________________

   Хора, скоро ще приключа с Vkook и ще се прехвърлим на Namjin.