Surprising love

49 Част

Джин успя да си намери работа в едно кафене, близо до центъра. Трябваше само да взима поръчки, да ги дава на клиентите и съответно да взима парите за напитките. Не беше толкова сложно, дори и Джин можеше да се справи. Мястото беше доста посещавано и той печелеше добри пари, имаше и време да учи и да ходи на училище.

Джин миеше няколко чаши и щом чу отварянето на врата, веднага поздрави новодошлите клиенти.

- Добре дошли!- каза Джин, бършейки ръцете си с една кърпа.

- Ха, каква е тази престилка!- Таехюнг се засмя на розовата престилка на Джин с коте на нея. Джимин пък извади телефона си, снимайки момчето. "Това се праща на Намджун" помисли си Джимин, пращайки снимката на приятеля си.

- Я не се дръж като бебе. За разлика от теб аз работя.- каза Джин с нотка гордост в гласа си.

- Ако сте приключили с детинщините бих искал да поръчам.- Юнги се обади и Джин чак сега го забеляза. честно казано изглеждаше сякаш не е спал със седмици. Имаше торбички под очите, беше наистина блед и полузаспал.

- Да разбира се, какво ще искаш?- попита Джин.

- Едно капучино с мента и едно еспресо.- Юнги каза поръчката си и седна на една от масите.

- Абе, Джимин, какво му е на Юнги?- Те попита, докато разглеждаше менюто с кафета.

- Д кажем, че му е трудно да ми смогне.- Джимин се усмихна мазно, а Джин направи отвратена физиономия.

- Ако може да ми кажете какво си избрахте?- попита Джин настоятелно, тези са неповторими идиоти.

- Аз искам капучино с ванилия, а ти Джимин?- попита Те, казвайки поръчката си.

- И за мен същото.- усмихна се Джимин.

"Пълни бебета" помисли си Джин, давайки поръчките на момичето, отговарящо за кафетата, което гледаше странно трите момчета.

- Хей, идиоти, елате си вземете поръчките!- Джин не си правеше труда да се държи възпитано, та тези създания не го заслужаваха.

Таехюнг се изправи и отиде да вземе поръчките.

- Ще се оплача на шефа ти, държиш се лош с клиентите си.- каза Те, като се засмя.

- Я, да мълчиш, иначе ще ти загрея врата.- каза Джин и отвърна на смеха.

- Добре,добре, само по-полека.- Те се отправи към масата с двете момчета и им даде поръчките им.

"Я, поне го бива за сервитьор!" Джин се засмя на мислите.

Джин продължаваше да взима и да дава поръчки. Кафенето беше пълно и за съжаление на Джин, тримата идиота не се тръгваха.

Джин се беше облегнал на плота и гледаше към една млада двойка. Смееха се, дразнеха се, говориха си, държаха се за ръце, колкото и да не искаше да си признае, Джин умираше отвътре, искаше да види Намджун отново.

В онзи момент, когато се събуди до онова момиче, първите му мисли бяха за Намжун, как му е изневерил, как го е предал, как би се почуствал Намджун, дори самата мисъл, че е изневерил с някаква си на най-ценния човек в живота му го убиваше. А най-ироничното е че си няма и на идея къде се намира момчето, което кара сърцето му да играе като лудо, което го кара да заеква от притеснение, да се напрегне само с неговото присъствие. Да го подлудява като никой друг, Джин би дал всичко да усети устните на Намджун по тялото си, нежния допир и топлия дъх, който се разбива във врата му.

- Джин.- всичко бе прекъснато от Те.- Добре ли си?- Те попита, виждайки сълзите в очите на приятеля си.

- Да,да, добре съм.- Джин побърза да изтрие сълзите си.- Вие тръгвате ли?- и трите момчета го гледаха със загриженост и съжалени. Съдбата наистина беше прекалено жестока понякога.

- Да, но ще се чуем по-късно, нали?- попита Те.

- Да.- Джин им помаха и те напуснаха заведението.

Тримата се качиха в колата, за да се приберат по-бързо, а и навън си беше студено.

- Странно...- Джимин не довърши изречението си.

- Какво има, дребен?- попита Юнги.

- Намджун не ми е отговорил на съобщението, оставил ме е на seen.- каза тъжно Джимин.

- Ти пък какво си му писал?- опита Те, от задната седалка.

- Пратих му снимка на Джин, но предимно пита как е, какво прави или праща влюбени човечета.- каза Джимин.

- Може да е имал работа, спокойно щом става въпрос за Джин ще намери време.- увери го Те.

***************

Вече бе време Джин да затвори кафенето. Всички си бяха отишли и без това Джин си беше скапал настроението. Той бършеше с парцала, докато някой не влезе през вратата.

- Съжалявам, но е затворено!- каза Джин, но не получи отговор...

**********************************
Какво мислите, че ще се случи?