Surprising love

17 Част

   Събудих се отново в бялата спалня. Веднага в главата изплува случката от по-рано, станах от леглото и отидох пред огромното огледало. Целият ми гръб беше в белези от камшика и следи от изгоряло. Вратата се отвори и влезе Кук. 

 - Как ти е гърбът.

 - Ти шегуваш ли се с мен. Причини ми всичко това...- обърнах се, като му показах белезите по гърба ми.- И сега ме питаш как ми е гърбът, сам прецени щом си толкова велик, господарю.

   Кук направи едно раздразнено изражение, явно отговора ми не му е харесал.

 - Какво? Не ти хареса отговора ми ли?

 - Слушай, всичко сам си го изпроси. Предупредихте, че ако не изпълняваш ще има наказания, а ти какво направи?! Не ме послуша. Ти си си виновен. 

 - Я си гледай работата. Защо дойде? 

 - Седни на леглото с гръб към мен.

 - Дабе, направо краката си счупих.

 - Казах да седнеш на леглото, ВЕДНАГА!- Ядът в гласа му можеше да се усети от километри. Примирих се и седнах на проклетото легло с гръб към него. Очаквах да ме удари, да ме хване за косата, но аз усетих хладко чувство по гърба ми последвано с лека болка. 

 - Много ли боли?- ха, какво пък му стана сега? 

 - Значи в един момент ще бъдеш мил с мен, а в друг ще бъдеш звяра от най-страшните ми кошмари, така ли?- попитах го съвсем спокойно, вече и без това нямаше какво да губя, дори да ми се ядоса.

- Те, аз никога не съм искал да те нараня така. Просто не можах да се спра, а и да си призная имаш много красиво тяло.- стъписах се, той ме нарече ,,Те", никой не знаеше за прякора ми освен приятелите ми, а самият прякор се доближава до името ми. Той ме познава в реалния живот.

   Отдръпнах се като попарен. В главата ми се въртяха мисли кой може да бъде той, кой ме познава и иска нещо повече от мен. Джин- не възможно, той е зает с Намджун, Лиян- тя е момиче, Кай- не, той си е зает с бизнеса, а каквото и да е си има гадже. Някой забравям... Мисли, мисли. Точно така-Джънгкук, но... Няма друга опция.

   Изправих се и погледнах към въпросителното изражение на Джънгкук.

- Значи реши да ме измамиш. И какво си мислиш, че така ще ме спечелиш. Ама ти наистина си бил боклук. Всички богаташи са еднакви.- преди да успее да реагира, дръпнах маската от лицето ми и пред мен се разкри лицето на Джънгкук. Копеле.

- Ти какво направи, върнимия.- протегна се да я вземе, но си дръпнах ръката.

- Все пак си ти! А аз се чудех защо беше толкова мил към мен. Ти си ме използвал. Беше ли ти забавно, Джеон Джънгкук?!Попитах те нещо!!- свалих си маската.

- Аз не съм искал да те нараня, но ти иначе нямаше да ми обърнеш внимание.

- А ти запита ли се защо? Може би, защото си егоист, задник и боклук. Как мислиш?- разплаках се, не мога да повярвам аз да плачаплача,  заради такъв боклук.

- Моля те, Таехюнг... - ударих му един шамар.

- Не смей да изричаш името ми, повече. Махам се от тук, а ти никога повече да не си посмял да ме потърсиш.- тръгнах към гардероба, за да си взема дрехи, все пак няма да ходя гол, но той ме спря.

- Къде си мислиш, че отиваш?- на лицето му имаше ехидна усмивка.

- Моля, според теб къде отивам? Вкъщи много ясно.- той затегна хватката си.- Пусни ме, боли!

- Никъде няма да ходиш. Май забрави за нашата оговорка. Ти ми свали маската първи, а това значи, че ти си ми роб. Така че на колене!

- Мечтай си!- Джънгкук ритна коленете ми и аз паднах на земята.  Той се наведе към мен, като обхава брадичката ми с пръстите си и я надигна.

- Слушай ме много внимателно! Отсега нататък аз съм твой господар. Ти няма да излезеш от тази къща, докато не ми се подчиниш и ще излизаш само с мен.- избута ме, стана от леглото и излезе от стаята, като затръшна вратата след себеси и заключи.

   Не, не, какво направих? Как можах да забравя за облога? Мамка му! Започнах да тропаме по вратата.

- Джънгкук, пусни ме! Копеле такова! Пусни ме, имам си живот.- никой не ми отговори, слякох се на земята и заплаках. Майната му на всичко на този нещастен свят.

_______________________________________

   Хей хора, завърших седми клас. И послучай моето завършване смятам да кача две глави.
   Дано да Ви харесва разказа. И честито на тези, които също завършиха най-гадната учебна година в живота си. 😘😘😘