Surprising love

42 Част

   Първо искам да знам къде е Лиян и защо я няма на училище. И второ: Господи, къде сбърках?! Четиресет минути слушам Намджун как пъшка и стене тихо, четиресет минути ми хвърля страни погледи и ми говори простотии, четиресет минути се опитва да ми докосне... нали се сещате, а аз четиресет минути се опитвам да го кротна.

- Намджун, спри се. Заради теб и аз ще загазя, стой мирно поне за още двайсет минути.- вече се отчайвах, имам чувството, че пред мен стой едно малоумно муле, само мига и диша.

- А защо ти не ми помогнеш, имаме двайсет минути, не мога да издържам, а прилепнали те ти дънки, хич не улесняват нещата.- Намджун смъкна погледа си към дънките ми, а аз преглътнах шумно.

- Ким Сеок Джин, май ти е много забавно, колко време има до края на часа?- попита преподавателят, ядосано, е сега ми е спукана работата.

- Двайсет, господине.- отговори Намджун, е не то бива-бива ама това вече е прекалено.

- Добре, отвори на 115 страница, първите десет въпроса, ще имаш и уценка, започвай.- мерси Намджун.

   Отворих на въпросната страница и започнах да чета въпросите, това бяха елементарни въпроси. Започнах да пиша бързо, отговорите в тетрадката си, добре че поне пишех бързо. Имах 13 минути, а ми уставаха 4 въпроса. Внезапно спрях да пиша и стиснах химикалката, пъшкайки леко. Намджун мачкаше члена ми, а аз не знаех какво да направя. Изстенах леко, добре че никой не ме чу.

  - Н-намджун, с-спри- изшептях, но бях сигурен, че ме е чул.

- Сигурен ли си, че го искаш, тук долу май приятелчето ти не е съгласно?!- той натисна леко и аз прехапах долната си устна.- Бъди тих и пиши, имаш десет минути.

   Започнах да пиша, докато от вътре горях. Той ме докосваше нежно, но и някакси възпламеняващо, караше ме да горя отвътре. Едва се средоточих, написах нещо набързо на четирите въпроса и се предадоха на Намджун. Бях надървен, а той съвсем невинно си играеше с надървеното ми приятелче.

   Звънецът би и Намджун бързо ме дръпна, взе листа и го предаде на професора и ме задърпа към тоалетните. Все още не бяха излезли всички останалите и никой нямаше да ни види. Едва ходих, а камоли да се дърпам.

   Вкара ме в една от кабинките, като заключи след себе си и разкопча колана си.

- Сега си дръж устата затворена и ако си добър, няма да закъснеем за час.- той ме целуна, устата му беше гореща, от километри си личеше, че е възбуден. Докато се целувахме той разкопча ципа на дънките ми и вкара ръката си в биксерките ми. Отделих се от целувката, отделяйки лек стон. Погледнах надолу, той си играеше с члена ми, а аз прехапах долната си устна.

   Разхождаше езика си по врата ми и оставаше целувки. Какво се случва с мен защо не мога да го отблъсна, ами ако Таехюнг беше прав. Май все пак ми харесва, но това не е редно, та той беше ужасен към мен, та аз го мразех, а в момента се топя от допира му, стена като уличница и по дяволите желая го. Ъхх, това просто е една шибана карма.

   Целунах го с език и сега аз водех, разкопчах му колана и изкарах члена му. Наистина бях пиян, но толкова голям ли е бил? Намджун се отдели.

- Ах, само ще гледаш ли или ще работиш?- изшептя задъхано Намджун в ухото ми и аз просто задвижих ръката си, той изстена до ухото ми, карайки ме да потрепна. Увивах ръцете си около члена му и се наслъжфавах на стенанията му. Звънецът би за започване на час и аз спрях с движенията си.

- О, не си го и помисляй, беше лош, сега докато не ме накараш да свърша няма да идем в час.- заяви той, а аз прехапах долната си устна, хванах и на двама ни членовете и започнах да си мърдам ръката по дължините им.

   И двамата изстенах ме, усещах пулсиращия му член до моя, самото им потъркване ме влудяваше. Наближаваше онова чуство в корема ми. Свиване и стягане, щях да свърша. Забързах ръката си. И двамата свършихме. Дишах ме тежко и учестено.

   - След училище ще бъдеш мой!- Намджун каза в ухото ми, оправи си биксерките, избърса бялата течност, закопча си дънките и колана, после помогна и на мен да направя същото, а преди да излезем от тоалетните ме стисна за задника, а аз едва не паднах и се хванах за него.

- Това ще бъде мое и само мое!- не казах нищо.

   Влязох ме в часа и господина ни чете конско, останалите не ни обърнаха внимание, освен една от най-големите кифли някога. Гледаше ни злобно.

   Седнах ме си на местата, имахме педесет минути и аз реших да чета нещо от учебника, а Намджун предпочете да поспи.

   Имах притеснение, какво имаше на предвид с това "ще бъдеш мой", не знам защо, но в момента съм леко уплашен.

   Часът свърши, сръчках Намджун да стане, защо го направих. Той се размърда. Отвори сънено очи и започна да си събира нещата. Това беше много сладко. И двамата излязох ме от кабинета и тръгнах ме към следващия час.

______________________________________

   Радвам се, че ви харесва историята, но не забравяйте да ми кажете желан от ваш смут.