Surprising love

40 Част

   Джин звънеше за поне стотен път на един и същ номер, но никой не му отговаряше. Джин издирваше Таехюнг и Джънгкук, но не беше сам. Полицията, Хосеок, Джимин, Юнги и Намджун също ги търсеха. Джин се питаше само едно. Как любовта е толкова сляпа? Според Джин, Таехюнг не осъзнаваше в каква каша се беше забъркал, а най-лошото беше, че Джин си представяше всякакви сцени, в който Джънгкук убива или изнасилва Те. Това го караше да настръхва.

   Джин хвърли телефона на леглото и се хвана за главата, като изпуфтя силно. Ето затова за Джин е най-добре без любов, няма драми, няма наранени, всичко си е супер: ядеш, спиш и гледаш телевизия, нищо повече не ти трябва.

   Докато Джин се обеждаваше, че любовта не струва, Хосеок беше хванал Кай за яката на ризата му и едва се здържаше да не го пребие, но му трябваха отговори.

- Кажи ми къде са! Много добре знам, че си им помогнал.- каза Хосеок.

- За пореден път ти казвам, не знам къде са, имах много работа, ако не ми вярваш питай служителите ми.- Кай надигна едната си вежда самодоволно и се усмихна.

- И какво? Искаш да ме обедиш, че Таехюнг, без грам връзки в този град или свят е успял да измъкне Джънгкук от затвора. Да ти мязам на човек, който пасе трева?!- Хосеок изгаряше от гняв, а Кай най-спокойно го гледаше и се радваше.

- Виж, дали пасош или не, не е моя работа, а относно Таехюнг, любовта винаги намира начин.- каза самодоволно Кай, а Хосеок го изгледа неразбирателно, заради думите, които беше употребил.- Просто не питай.

   Кай се отскубна и седна зад бюрото си, кръстосвайки крака. Грам не му се занимаваше с Хосеок.

- Кай, знам, че си им помогнал. Моля те кажи ми къде са.- Хосеок трябваше да разбере къде е брат му, за да го пребие както подобава.

- Виж не знам къде са, но според мен е по-добре да ги оставите, когато те поискат ще се свържат с вас.- каза спокойно Кай.

- А аз мисля, че е време да си вървиш, Хосеок.- двете момчета погледната към вратата, където стоеше ДиО, скръстил ръце пред гърдите си. Хосеок се примири и излезе от кабинета, няма как брат му е да потънал в дън земя, все някъде ще го намери.

   Юнги се скочи на леглото, затваряйки очи, а Джимин започна да разхвърля някакви листи.

- Остави ги вече, не можем да ги намерим. Полицията не може, а пък за нас да не говорим, а и много ми се спи.- Юнги беше надигнал глава към Джимин. Джимин не го беше оставил за пет минути да си почине, след като разбраха, че Джънгкук е избягал, а Таехюнг е изчезнал.

- Да, но ние сме им приятели и аз ще ги намеря, а ти ако не искаш, лягай да спиш и не ми пречи.- отвърна заядливо Джимин. И тръгна да взима листите на пода, Юнги се просегна и дръпна момчето на леглото и го прегърна.

- Юнги, пусни ме!- Джимин риташе и се гърчеше в опит да се измъкне.

- Шшшт!- изшептя Юнги във врата му и с това си действие накара Джимин да се отпусне, най-после. И двете момчета заспаха.

   Можеби единствения, който не търсеше двете изчезнали момчета толкова задълбочено беше Намджун. Той нито ги познаваше, даже имената едва им запомни, а да изпада в истерии, не, прекалено много работа.

   Намджун се дразнеше, че Джин продължаваше да го игнорира и то заради глупости, Намджун бил го изнасилил, но беше по общо желание, така че не е изнасилване, поне според Намджун. А и, Намджун харесваше това момче, не знаеше как, но щеше да го спечели на всяка цена.

   Най-добре в момента са двамата ни влюбени. Джънгкук и Таехюнг бяха пристигнали благополучно в Тайланд и се бяха настанили в една къщичка в малко градче. Двете момчета закусваме на терасата, докато се смееха и всеки се радваше на компанията на другият.

   Таехюнг започваше да забравя всеки лош спомен от началото. Започваше да се отдава на момента и на бъдещето му, което беше отредено да прекара с Джънгкук. Джънгкук пък започваше да осъзнава, че в този свят има някой, който го цени, обича и има нужда от него. Започна да преглъща по-лесно горчивите спомени за майка си и да забравя онова нещо, което му се водеше баща. И ако всичко върви добре, двамата мислят да се оженят и да създадат семейство, което да е по-добро от техните.

______________________________________

Ето, хора, нова глава, малко кратка, но следващата ще е по дълга.