Surprising love

30 Част

   Джимин едва отвори очи. Очите му бяха подпухнали, нослето му беше червено, усните му подпухнали и едно голямо главоболие.

   Джимин беше плакал цяла нощ, беше унижен по най-гадното начин и най-лошото е че нямаше какво да направи. Цяла нощ се обвиняваше за това, че не избута Юнги, че не избяга докато вървяха към апартамента му, а сълзите започнаха да текат като водопад щом Джимин осъзна, че му хареса. Хареса му начина, по който Юнги го докасваше, начина, по който говори, плътен и сексапилен глас, предизвикващ и най-малката частица у Джимин да настръхне. Харесваше начина, по-който Шуга не влага никакво напрежение в каквото и да прави, дори начина, по който се обличаше, влудяваше Джимин.

   Джимин падна на пода до леглото и вплете пръсти в косата си, като се скубеше. Отново заплака, но този път крещеше. Крещеше, защото не разбираше, защото не искаше да приеме, че има симпатии към някой, който не познава, защото отново го връхлитаха болезнени спомени. Начина, по който го остави Юнги вчера му напомни за родителите му. Начина, по който майка му го гледаше като поредния изрод, баща му, който го риташе, а после го изхвърли на улицата, заедно с всичките му вещи. Нямаше пари нищо, сам и нямаше никой до него, но се появиха приятелите му нямаше да позволи на Юнги да развали всичко.

   Джимин изтри и последната сълза.

- Ще ти покажа, копеле!- каза Джимин с най-доволната усмивка, но не излъчваше щастие, а мъка и гняв.

   Юнги не беше спал, зяпаше в нищото цяла нощ, а от време на време с тъмнината светваше пламък от запалка, който огасваше, точно като надеждата.

*********
   Преди три години Юнги беше гадже с едно прекрасно момиче. Мило, красиво, стройно и вярно. Любовта им разцъфтяваше, смееха се, прегръщаха се, вярваха, нуждаеха се един от друг, но Юнги имаше огромна ревнива страна.

   Един следобед гаджето му отказа да излезе с него, защото щяла да се вижда с приятели. Юнги се разочарова, но ѝ повярва. Реши да излезе сам и да се разходи. Тръгна към парка, щеше да седна, на някоя пейка и да гледа небето, но вместо това видя гаджето си с момче. Тя го прегръщаше и се смееше заедно с него. Той меко казано побесня, за това ли му бе отказала. Той се усмихна накриво и се прибра в общия им апартамент и започна да пие чаша след чаша пълни с лиски, горчиво като живота му.