Surprising love

36 Част

И така нашите депресари Джимин и Юнги се запознаха, а Юнги спази обещанието си и на следващата вечер го запозна с Намджун и непосредствено с Таехюнг, Джин и Лиян.

Сега Джимин обикаляше нервно в хола си, гризеейки си ноктите, мислейки за думите на Таехюнг. Какво му е направил Джънгкук? Горкият Шуга усещаше, че вече ще повърне, от час гледа как Джимин обикаля в кръг, но не му казваше какъв е проблемът.

- Джимин, притесняваш ме. Какво е станало? И моля те седни до мен, стан ми лошо докато те гледах как се върти.- каза и потупа мястото до себе си на дивана.

Джимин се метна на дивана. Та той самият не знаеше какъв е проблемът. Какво да каже на Юнги. Ами Таехюнг? Дали Джънгкук не го...? Джимин даже не можеше да си го помисли, а по-лошата мисъл беше. Дали Хосеок не му помагаше? Джимин знаеше, че Джънгкук леко си е властен и непокист и съдист, но все пак Хосеок не беше такъв, ако нещо се случва той ще помогне. А дали знае? Главата на момчето щеше да се пръсне.

- Джимин, Джимин!- Юнги разтресе момчето, за да се опомни. Джимин го погледна стреснато, но реши да му разкаже и да мислят заедно.

- Значи... Нали бях сервитьор на едно парти по случай успех в някакви снимки и продажби, нещо такова.- започна Джимин, а Юнги кимна, защото това му беше ясно.- Но докато си почивах се появи Таехюнг... На Джин приятеля.

- Знам и какво те тревожи?- попита Юнги.

- Беше странен, оглеждаше се, изглеждаше изтощен. А и аз малко го избазиках, защото беше с Джънгкук и Хосеок. Изведнъж започна да говори. Каза, че Джънгкук го държи насила и че е извратен психопат. Юнги, Джънгкук е имал трудно детство с явно психично болен баща, проблема е че и той се държи на моменти така и се боя, че ще нарани Таехюнг, а той ме помоли за помощ.- Юнги го зяпаше, не можеше да усмисли цялата тази информация. Трябваше да каже на Джин и Намджун.

Изведнъж на Юнги му светна, нали Хосеок търсеше номера на Джин ама, ако той знае? О, Боже трябваше да се обади на Хосеок!

Юнги стана като попарен и взе телефона си, търсейки номера на по-голямото момче. Намери го и го набра, чакайки отговор.

- Ало, Юн...- Хосеок беше прекъснат.

- Млъкни! Къде си и с кого?- Може би отстрани Юнги звучеше, като майка, караща се на детето си, че не се е прибрало, я вечерният му час е изтекъл.