Surprising love

46 Част

   Беше изминал един месец. Оказа се, че Намджун е заминал за Великобритания и че една от най-големите кифли в цялото училище е пратила снимки как Намджун и Джин се целуват на цялото училище и дори на родителите на двамата влюбени.

   Джин беше съсипан, защото не можеше да  забрави Намджун и му липсваше, липсваше му нежните и страстните целувки. Липсваше му допира му, досадното му поведение, тъпчинките, усмивката му, всичко му липсваше.

   Джин беше изпаднал в депресия, не се хранеше, не разговараше с никого, дори и с Лиян, изглеждаше като призрак и беше изключително слаб, което не влиаеше добре на здравето му.

   Баба му му беше простила, защото виждаше, че внука ѝ се убива отвътре. Опитваше се да му помогне, но той не ѝ обръщаше внимание. От една страна и беше неприятно да приеме, че единственият ѝ внук е гей, но нямаше какво друго да направи, защото тя осъзна, че Джин обича онова момче и в момента се измъчваше, заради него.

   Джин ходеше машинално, от училище в къщи и обратното. Влезе в къщата, събу си обувките и тръгна към стаята си. Баба му го поздрави за добре дошъл, но той дори не я погледна. Качи се по стълбите към стаята си. Дори не забеляза, че вратата му е отворена.

   Той влезе в стаята и замръзна на място с учудено изражение на лицето. Таехюнг стоеше пред него. В момента, в който сивокосото момче забеляза, че приятеля му най-после се е прибрал, той разтвори ръцете си и направи загрижено изражение, показвайки на Джин, че знае какво е станало. Да, Те беше боядисал косата си в светло сиво.

   Джин не почака втора покана, хвърли раницата си и прегърна приятеля си, разплаквайки се. Баба му се усмихна на Те и затвори врата, оставайки двете момчета да се разберат.

****
А как Таехюнг се озова в стаята на Джин? Еми ще ви разкажа.
***

   Таехюнг и Джънгкук стояха в черен джиб, който беше паркирал на улицата срещу къщата на Джин. Джин се прибираше за пореден път онил и в окаяно състояние.

- Куки, не мога да го гледам така? Кога ще мога да говоря с него?- попита Те гаджето си, раздрусвайки едната му ръка.

- Почакай само още два дни и ще говориш с него. Трябва да се погрижа за някои неща, все пак все още ме издирват. Отвърна Джънгкук, като се усмихна на сладкия начин, по който го беше нарекъл гаджето му.