Surprising love

6 Част

   Хосеок разпозна Джимин и стана, запътвайки се към него. Намджун погледна към Юнги с недумление и тръгнаха след Хоби. Джимин разпозна червенокосото момче, което приближаваше. Поздрави го като привлече вниманието на Те, Джин и Лиян.

   Щом Техьонг съзря, приближаващите се момчета, погледна към Джин, който гледаше с паника. Джун само се усмихна. Хоби забеляза Техьонг, който го гледаше с голяма доза злоба.
- Ооо, ти си онова момче! Случайно Джунгук да ти е направил нещо? Понякога е неконтролируем.

- Неконтролируем ли? Ти луд ли си? Ти и брат ти сте пълни боклуци!- извика Те и сграбчи Хосеок за яката на ризата му. Джин скочи, за да сграбчи Те.

- Целунал те е, нали? Ти го ядоса, а той ти го е върнал. Всеки по неговия си начин.- Джин се спря и изцъкли очи, Лиян гледаше вкочанена към Техьонг. Хосеок се отскубна с усмивка и се обърна като за беляза, че Юнги говори с Джимин и отиде при тях. Те напусна бара, а Лиян го последва. Напълно забравили за Джин, който просто гледаше празно към чашата си, изпивайки я на екс. Той не си тръгна, дойде му в повече, спомена за родителите му, сблъсъка с ДжунДжун, най-добрият му приятел се оказа гей.

   Джимин си говореше с Юнги и Хосеок, докато не забеляза странния начин, по който Джун гледаше към Джин.
- Джун, не знаех, че и ти си обратен.- изкикоти се Джимин като намигна на Юнги. Хосеок забеляза това и побутна Юнги, който бе замаян от тялото на по-дребни зад бара.

- Слушай дребен, ако си детсвен си е твой проблем. Аз не съм и досега не съм спал с мъже. Така че млъкни!- каза раздразнено Намджун.

- Няма да съм за дълго.- каза последно Джимин и се върна при Джин, който вече беше почти пиян. 

Всъщност Юнги познаваше Джимин беше тук и преди, а малкия само го провокираше и скоро щеше да си го получи.
************************************
1 час по-късно
************************************

Джин вече беше мъртво пиян. Юнги, Хосеок и Намджун се още седяха и пиеха редом с Джимин, който дразнеше Джун. Докато спореха за пореден път някакво момче се доближи до Джин.
- Здравей, принцесо! Защо си сама? Имаш ли нужда от принц?- Джин не помръдваше единственото което виждаше беше размазан образ на някакво момче. Усети чужди ръце на задните си части което го стресна, но не направи нищо.

- Май ще ти откраднат момчето!- каза Джимин и посочи към Джин и момчето до него. Джин не беше толкова трезвен, а при вида оня педераст да се натиска с Джин странно дори и за него той стана рязко, отивайки при Джин, хващайки ръката му и излезе от бара с него. Всички бяха очудени от случката освен Джимин.

   Джун притисна Джин в уличката до бара.
- Дължиш ми обяснения! Защо се разплака и знам, че не е, заради ударите? Какво е онова колие? И защо позволи на оная отрепка да те докосва?- Джин само го погледна. Не можеше да фокусира лицето на отсрещния човек.
- Ммм, дмес взе нещо ом мама. Тя веме я няма.- при тези си думи Джин се свлече и заплака. Всеки спомен с майка му, всяка една прегръдка, всяка нежна целувка, всяка мила дума се въртяха пак и пак в съзнанието му, предизвиквайки сълза след сълза. Джун клекна до превилото се момче. Не знаеше какво да каже, просто го потупваше по гърба, а вида на зачервените очи на Джин разкъсваха сърцето му.

- Змаеш ли, микога не съм имал къснет в живота. Изгумих мама и тате. В умилище сано ме бият и торнозят. Ти няма да разбереш, ти инаш всичко.- поредната сълза се пусна по лицето на Джин. Джун гледаше към земята и стискаше ръце в юмруци. Малкия не знаеше нищо за него, но и никой друг не знаеше.
- Инаш семейство, популярем си в умилище. Ха да бях като теб.- на лицето на джин се появи усмивка на съжаление. Джун все още си мълчеше и само слушаше една сълза си проправи път по лицето му.
- Знаеш ли аз мис...- Джин не можа да довърши Намджун го бе целунал. Джин му отвърна хареса му не по грешния начин, хареса му,  че някой го докосна, хареса му усещането за топлина което му липсваше, хареса му усещането всякаш всичко е спряло и само той и Намджун съществуват, хареса му нежността с която Джун го докосваше и прегръщаше. И двамата се отделиха са въздух.

- Джин преживял си много, но не всеки има прекрасен живот, ясно. А сега ми кажи къде живееш.- Джин не слушаше какво му говореше Джун гледаше го с очи пълни със сълзи. Едва му обясни къде живее, а Джун го вдигна на конче и тръгна към дома на Джин. Джин не издържа в ръцете на по-големия се чувстваше защитен, чувстваше уют и топлина. Исакаше му се вечно да е така, но вече бяха пристигнали и Джун позвъня на вратата, бабата на Джин излезе много притеснена покани Джун, който под обяснението на старата жена, заведе Джин в стаята му, постави го нежно на леглото събу му обувките и го зави, постави нежна целувка на челото му и излезе от стаята. Старата жена седеше на един от столовете в трапезарията.
- Благодаря Ви. Аз се извинявам, ако Джин е направил някоя глупост. Просто днес има рожден ден и е неконтролируем.- жената се поклони, а Джин се учуди как не е разбрал, че Джин има рожден ден.
- Няма за какво да ми благодарите. Аз ще тръгвам довиждане.- Джун се поклони и излезе от къщата, а жената го изпрати.
По пътя към тях Джун си мислеше какво да подари утре на Джин. А мислите за целувката им не го оставяха на мира. Дали Джин ще помни тази вечер, тази целувка, всички онези думи, които изрече. Сърцето на Джун започна да препуска мисълта за това момче го караше да се чувства странно и той самият не знаеше защо.

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""'
Надявам се да Ви е интересно.
И моля Ви да ми кажете дали да продължавам да пише все пак това ми е първата история.