Surprising love

12 Част

   Таехюнг седеше и се опитваше да си спомни,а времето му изтичаше. Телефона му започна да звъни. Той вдигна.
- Ало, к-кой е?- каза Те с разтреперан глас.
- Абе Те, добре ли си?- попита Джин от другата страна на слушалката.
- Оф, ама това си ти. Ох, успокоих се.
- Ти май тотално изперка. Обадих ти се, за да ти кажа, че след две минути съм пред вас. Трябва да поговорим.
- Ако може да дойдеш по-бързо.
- Ах, нахалник! Ей сега идвам. Чао.
   Джин затвори телефона. След около две минути се позвъня на вратата. Те с плахи стъпки тръгна към вратата. Не беше сигурен дали е Джин.
- Кой е?
- Аз съм, кой може да е, баба ти ли?
   Таехюнг отвори вратата и срещна озадачения поглед на Джин.
- Ти си сто процента луд защо е тази маска на лицето ти.
- Не ти трябва да знаеш. Влизай!
   Джин влезе и се настани в хола, а Те отиде до кухнята и донесе две чаши с вода. Седна до Джин и кръстоса крака, но телефона му извибрира.

Sexy_daddy:
Приятелчето ти те спаси, но следващия път ще бъдеш наказан двойно!
Seen

   Те настръхна.
- Таехюнг, има ли нещо?
- А, не. А ти защо дойде? Какво е толкова важно?
- Ами...- Джин започна да си играе с пръст те си.
- Ами?
- Ами аз такова. Спомняш ли си онова момче на име Ким Намджун.
- А, онзи дето те тормозеше. Какво за него?
- Ами аз май преспах с него.
- Моля! С него! Как! Обясни веднага!
- Ами бяхме отишли на бар, защото той изкара шестица, а аз се съгласих, но явно съм се напил и...
- И?
- Събудих се с главоболие и бях в кола, а до мен лежеше Намджун без дрехи и аз нямах дрехи. После едва-едва се облякох, взех си такси и се махнах от там.
- Ха,ха първият ти път е бил в кола.
- Ще те ударя.- лицето на Джин беше поруменяло.
- Ох, добре спирам. Е сега какво ще правиш с Намджун.
- Не знам избягвам го.
- Недей ще стане по-лошо, говори с него и виж той какво мисли и чувства.
- Не мога, Те. Ще го избягвам, знаеш ли какво ще стане, ако баба разбере ще бъде съсипана.
- Ти си знаеш.
- Ами ти? Тази маска защо ти беше на лицето? Знам, че си грозен ама у вас кой ще те види.- Джин се разсмя, а Те го стрелна със злобен поглед.
- По-добре се погрижи за задника си, а не за моето лице.- Таехюнг му се изплези, а Джин го замери с възглавница.
- Идиот!- после и двамата избухнаха в смях.
- Сега сериозно защо ти беше тази маска?
- Нищо важно, ще ти разкажа някой друг път.
- Както кажеш.
- Ай, ще закъснея за работа.
   Те скочи от дивана и отиде в стаята си и облече първото, което намери. Беше облякъл прилепнало черно поло, с черни дънки и черно сако. Слезе при Джин.
- На среща или на работа отиваш?
- Гледай си работата! Хайде да тръгваме.
- Мен ще ме оставиш на спирката, а от там аз ще се оправя.
- Хубаво.- те влязоха в колата, сложиха си коланите и потеглиха.
   Таехюнг се надяваше да се случи чудо и да не се прибере тази вечер.