Surprising love

23 Част (18+)

- Шшш, бъди тих, брат ми спи в съседната стая!- Таехюнг нямаше как да сбърка този глас, но този път имаше нещо различно.

   Усещаше миризмата на алкохол и можеше да се заклее, че в гласа на Джънгкук можеше да се усети страх, тъга, но и ярост.

   Таехюнг хвана ръката на Кук и се опита да се обърне с лице към момчето, но другият беше на друго мнение.

   Кук притисна Таехюнг към себе си, заключвайки го в обятията си, а горкият Таехюнг преглътна шумно щом усети огромната издутина, отъркваща се най-безсрамно в него.

- Джънгкук, пиян си. Пусни ме, ако брат ти ни чуе!?- Таехюнг се дърпаше, но изведнъж се спря щом разбра колко грешно прозвуча това, което каза.

- О, значи... няма проблем да го направим, стига никой да не ни чуе. Щом... Така искаш да слезем... В мазето в любимата ти стая.- Джънгкук захапа ухото на Те.

   Днес Джънгкук му беше набрал много. Първо: говори с Лиса, за да го била спасила. Второ: излъга го, че отива до тоалетната. Чудите се от къде знае, ами просто е Таехюнг никога не е бил преди у Кай и изведнъж хукна към тоалетната, никакъв шанс да знае къде е. Трето: за малко не съблече него и брат му с поглед. Четвърто: после погледите с Кай и онази усмивка, никога не се беше усмихвал така на Джънгкук. И пето: след като Джънгкук видя още у тях, преди да излязат, че Таехюнг се дразни, че го игнорира едва се съдържа да не му се нахвърли.

- Джънгкук, чуй ме, моля те недей. Защо не ме оставиш вече. Вярно, че изгубих баса, вярно, че направих всичко, за да разбера кой си, но сега... Сега не ми харесва. Странно е! Никога не съм си го представял по този начин. Та ти ми открадна всичко: първата целувка, девствеността ми, свободата ми, живота ми, лиши ме от приятели, унищожи и последната капка самочувствие в мен. Ти ме умърси, ПО ДЯВОЛИТЕ та мен ме е гнус да се погледна в огледалото!- Те несъзнателно беше заплакал.

- Ами ти? Аз ли те омърсявам. Та ти се съгласи на напълно непознат да те чука! На всичкото отгоре ме подлудяваш!- всичко затихна, никой не казваше нищо, Таехюнг стоеше като препариран гледаше с широко отворени очи и се молеше Джънгкук да не казва онези думи, от които той се страхуваше, но Те се опомни все пак Кук беше пиян.

- Джънгкук, не знаеш какви ги говориш.- каза Те.

- Напротив!- Джънгкук го обърна към себе си- Всичко в теб ме влудява: красивите и дълбоки очи, меките розови устни, красивата квадратна усмивка, пухкавата коса, нежното, но силно тяло, гласът ти, всяка една твоя извивка. Всичко ме влудява, караме да те желая! Ами ти, Таехюнг?- Джънгкук беше обвил ръцете си около кръста на Таехюнг, лицата им бяха толкова близо, устните жадни едни за други, очите, взиращи се в чуждите. Моби по-късно Те щеше да съжалява, макар и да осъзнава, че Джънгкук е пиян и всичко е лъжа той го целуна.