Лежах на леглото, свит на кълбо и плачех. Плачех повече от час. Плачех за това, че съм наивен, за това, че съм глупав, че не знам кога да спра.
Вратата се отвори. Дори не си направих труда да видя кой е.- Таехюнг, добре ли си. Господарят ми нареди да ти донеса храна.- беше Бекхьон.
- Предай на господаря си да си изяде храната сам. Не ми е нужно нищо от него.
- Гърбът ти защо не ме послуша? Защо остана? Трябваше да избягаш докато можеш. Дойдох да ти кажа нещо важно!
- Какво? Да не би онзи да е решил да ме пусне.
- За съжаление, не! В събота ще ходиш с него на партито по случай успеха му. Това не е проблема след това ще отидете в провинцията, а там Таехюнг, никой няма да може да ти помогне.
- И аз какво да направя? Той няма да ме чуе.
- Не в това е проблемът, опитай се да му се подчиняваш.
- Ти добре ли си?! Излез от стаята, веднага!- Както искаш Таехюнг, но помни, че съм те предупредил.- Бекхьон излезе от стаята, но не заключи. Чакай защо не заключи. Изправих се, но веднага съжалих. През вратата влезе Джънгкук и естествено заключи след себе си.
- Не си изял нищо.
- Ха.- тъжна усмивка се намери място на лицето ми.- Не можеш да ме заблудиш, като се правиш на мил. Боклуците не се променят.
- Покажи по-голямо уважение към господаря си или...- прекъснах го.
- Или какво ще ме изнасилиш, ще ме пребиеш, ще ме оставиш без храна или ще ми отнемеш това, което обичам. Спести ми всичко това или ме посни да си вървя, или ме убий.
- Защо се държиш така? Може да съм прекалил, но не съм го направил с лоши намерения, но искаш или не ти ще ме обикнеш.- обърнах се към него с тъжна усмивка.
- Никога няма да обикна чудовище като теб, набий си го в тъпата тиква.- той просто изцъка, скочи върху мен, а аз инстинктивно сложих ръце пред гърдите си. Той ме погледна спокойно, а в очите му се четеше поход.
- Копеле не си и помисляй да ме докосваш. - казах през зъби и се опитах да го избутам, но както се и очакваше нищо не стана.
- Слушай ще се отнасяш с уважение към мен и ще изпълняваш. А и... - той смъкна погледа си и огледа тялото ми- Ти вече ми принадлежиш. Ким Таехюнг ти си единствено мой. - той ме целуна беше нежна целувка, на която не отвърнах. Той се отдели от мен.
- Ако не ми от върнеш ще си изпросиш наказание.- пак ме целуна, но вече се изморих, не ми се занимаваше с него, не му отвърнах. Пак се отдели и се усмихна горчиво.- Значи ще играем по трудния начин.
DU LIEST GERADE
Surprising love
FanfictionЛюбовта идва от нищото. Намджун ще се опита да спечели Джин. Джънгкук ще бъде новият господар на Таехюнг. Юнги ще бъде запленен от красотата, но и сексапила на Джимин. ⚠съдържа смут⚠ ★Започната: 21.02.2019г.★ ★Завършена: 12.12.2019г.★