Surprising love

13 Част

   Оставих Джин на спирката и потеглих за работа. По пътя си мислех за проблема, който си навлякох. Дали ако кажех на Джин някак щях да се успокоя, а пък може Джин да ме зареже да се оправям сам? Неусетно бях пристигнал слязох от колата и се запътих към магазина. Смених колегите си и заех мястото зад касата. Днес бях на работа с Лиса, мило и красиво момиче. Доста от разглезените богаташи, които идваха се опитваха да я свалят ама без успех. Поредните лигльовци влязоха и започнаха да си избират дрехи, разговора им беше просто уникален, обсъждаха кой колко пари има, какви коли притежава и кой с колко бил спал, а като знам, че има хора дето и хляб не могат да си купят ме хваща яд.
   Започнаха да идват всякакви хора и да разглеждат. В главата ми беше пълна каша.
- Извинете, извинете.- усетих,че някой ме вика и сякаш се върнах в реалността.
- Ах, извинете ме. С какво да ви помогна, госпожице?- усмихнах и се мило, а тя се засмя и се изчерви. Маркирах избраните от нея дрехи, плати в брой и излезе. Лиса ме побутна и се усмихна.
- Пак ти се размина, ако не беше тази квадратна усмивка сигурно щеше вече да си мъртъв.
- Нещо намекваш ли?- изгледах я съркастично. Зяпаха ме се като идиоти сигурно две минути и избухнаха ме в смях. Клиентите ни гледаха и си шушукаха нещо, но се едно ми пука.
   Края на работния ден почти настъпи още половин час. Лиса помоли шефа ни да си тръгне по-рано, а той се съгласи под предлог, че ще си изработи пропуснатия половин час. Бяха останали малко клиенти, две момичета стояха в един от ъглите на магазина и нещо си говореха и изведнъж двете дойдоха на касата. Докато им маркирах покупките едното момиче беше станало червено като домат. Същият домат ми плати в брой и веднага излязоха, но забелязах, че между парите има бележка.

,, Обади ми се, сладур. ( някакъв номер)!"
   Аз се усмихнах на криво и смачках листчето и го хвърлих в кошчето за боклук.

   Оставаха десет минути, но магазина беше празен, реших да затворя по-рано. Започнах да бърша с парцала пода, но така ме мързеше,че по-скоро се въртях с парцала. Вратата извъня, съобщавайки ми, че някой е дошъл.
- Всеки път ли като дойда ще те виждам с парцал в ръка?
- Оо, господин Джънгкук ама това вие ли сте? Тц, тц, много сте остарял, не можах да ви позная!- кривата усмивка,която се появи на лицето му ми подсказа, че съм засегнал голямото му его.
- Ха, много смешно! Не съм дошъл да се заяждам, само ако искаш ще ти предложа да започнеш като чистач в имението ми.- след думите си избухна в смях, а аз го замерих с парцала, като измокри костюма му. Не се сдържах и се разсмях.
- Явно и парцала не Ви харесва!
- Ах ти, я ела тук!
   Започнахме да се гоним из магазина. Чувствах се супер спокоен. Ама нямах голям късмет и се подхлъзнах на току що измития под и паднах, повличайки със себе си и Джънгкук, не успях да сложа ръцете си пред гърдите си навреме и се целунах ме. Мигах на парцали и не можех да помръдна усетих се и го избутах. Усещах, че съм червен повече от момичето от по-рано.
- Ха, много си сладък! Ясно ти е, че това не е първият път, в който се целуваме. Веднъж насила, втория път  без да искаме и сега остава само третия път- доброволно.
- Вие луд ли сте, какво сте се вкопчили в мен като удавник за сламка. Не Ви понасям, ако ме извините, но трябва да затварям магазина.
- Извинявай, не бях дошъл за това до някъде и ти си виновен. Както и да е. Дойдох за друго, другата седмица съм поканен на специално парти по случай успехите в новата ми фотосесия. Та били дошъл като мой гост с мен.
- Не, какво ще правя аз там.
- Ще си като мой гост, моля те!
- Кога и в колко часа?
- Другата събота, ще те взема в 20:00. Облечи нещо официално. Става ли?
- Става но без глупости.
- Разбрах ме се.
   Джънгкук излезе от магазина оправих всичко и затворих.

Гледна точка неутрален:

   Джънгкук излезе от магазина и не можа да прикрие усмивката си. Да гледа как по-дребното момче се смущава или изчервява от най-малкото му действие го побъркваше. Как не му се нахвърли в магазина? Нищо за тази работа беше Sexy_daddy, нали така. Честно Джънгкук се беше вбесил, че онзи му попречи да се види с бебето си. Дано Таехюнг да не му  е казал нещо, че иначе ще стане лошо за него. Сега Джънгкук беше пред голяма дилема дали да изчука Те утре или в вдругиден, или да го направи в събота. За съжаление на Те обаче май варианта за утре или вдругиден спечели. Джънгкук реши тази вечер да остави бебето си ,,да си почине", а утре един Господ знае какво ще стане като се срещнат (анонимно, ако не се подразбира).