Surprising love

31 Част

   Момчетата вървяха или по-скоро Юнги дърпаше Джимин, никой не казваше нищо. Джимин тихо плачеше, а Юнги беше бесен. Гневът беше замъглил здравия му разум. Беше забравил обещанието да стои далеч от Джимин, а Джимин се проклинаше, че изобщо се запозна с този човек.

   Юнги отвори вратата на мрачния си апартамент и бутна Джимин вътре, той падна, а Юнги седна върху него, така че Джимин не можеше да мръдне.

- Значи от мен ще бягаш, ще ми се правиш на недостъпен, ще ми играеш на силен, а всъщност си нищо!!! Май снощи не си си научил урока?! Нищо имам цяла нощ, за да те науча на обноски.- Джимин го гледаше с широко отворени очи. Защо не можеше да го махне от себе си, той е силен, но защо покрай Юнги омеква като кашкавал.

   Юнги хвана огромната панделка на прозиращата му риза, а това го изкара от мислите му.

- Чудя се защо изобщо носиш това с него или не пак се вижда всичко!- Юнги стисна панделкста и я дръпна рязко, разкъсвайки ризата.

   Джимин се разтрепери, а крехкото и нежно тяло, беше на показ пред Юнги, който облиза долната си устна. Юнги се приближи до ухото на момчето.

- Не трепери, сякаш ще направя нещо, което не си заслужил!- Джимин не знаеше как да приеме това като утеха или заплаха. Още повече се стресна и се разтрепери още повече.

- Значи продължаваш да не ме слушаш, а?! Нямам друг избор, нека поне да направим, така че да трепериш от удоволствие!

- Н-не!- Джимин се опита да го избута, но не можа. Юнги започна да смуче врата на Джимин, оставяйки синьо-лилави следи.

- Щом се обличаш с разголени дрехи, нека поне всички да знаят на кого принадлежиш!- Юнги захапа едната ключица на Джимин, печелейки си един голям стон. Джимин изви гърба си и сложи ръка на устата си, пака се оставаше на това момче. Защо го правеше, не се страхуваше, имаше нещо друго?!Нещо друго, което го плашеше! Дали не изпитваше нещо към Юнги?

   Мислите му отново бяха прекъснати от Юнги, който хапеше тялото на горкото момче като обезумял. От някои следи от ухапване имаше кръв. Джимин го молеше да спре, но Юнги не го чуваше. Всичко се повтаряше, пак същата тъмна страна, отново жертвата е човекът, когото обича. Джимин плачеше без да спре.

   Юнги и последната капка здрав разум, взе кутията с цигари и извади една, като я запали със запалката си. Дръпна си от цигарата и издиша, черния дим, в лицето на Джимин, а след това започна да гаси цигарата в кожата на Джимин отново и отново, я Джимин се гърчеше.