Surprising love

37 Част

   Джънгкук отвори сънено очи и разроши косата си, за да се разсъни по-бързо. Погледна към Таехюнг, който спеше. Да, Джънгкук не го остави намира, докато другият не се нави да спи в неговата стая. Джънгкук се усмихваше на прекрасното момче до него, нежното лице, меките устни, треперещите мигли и нежната коса, която падаше на лицето му. Тази гледка разтапяше сърцето му, но естествено някой реши да прекъсне момента, като позвъни на звънеца и събуди ,,Спящята красавица".

   Таехюнг отвори сънено очите си и веднага забелязана сърдития поглед на Джънгкук. Честно в началото помисли, че има гнездо в косата, но после  му просветна, че Джънгкук може да е бръкнал в контакта или да са се събудили по едно и също време. Джънгкук  гушна Таехюнг и отново легнаха на леглото, а на звънеца продължаваше да се звъни.

 - Джънгкук, може да е важно, върви да отвориш.- каза Таехюнг, но му беше странно, толкова рано да се звъни? За времето, което прекара в това имение никой не беше звънял на звънеца изобщо. Джънгкук само измрънка в отговор, че го мързи и отново гушна ,,Спящата красавица".

 - Джеон Джънгкук, полиция. Отворете вратата или ще я разбием!-  чу се силен мъжки глас. Таехюнг и Джънгкук се спогледаха изненадано. Какво пък икат полицайте?- Няма да повтаряме, знаем, че сте вътре!- така блаженото му спокойствие беше прекъснато и Джънгкук стана и тръгна да отвори на полицията. Таехюнг вървеше зад него.

   Джънгкук отвори вратата и пред него стояха трима полицай, които го гледаха лошо.

 - Джеон Джънгкук, арестуван сте за отвличането и изнасилването на Ким Таехюнг.- Таехюнг гледаше като гръмнат, това беше вярно, но нещата се промениха и как полицията е разбрала, никой не знаеше освен.... Джин! Таехюнг изпитваше смесени чувства.

   Джънгкук беше закопчан с белезници и се чудеше как да убие шибания дебел полицай, който го закопча. Мръсен педофил, огледа Джънгкук и най-нагло го обара. Вкараха го в патрулката и потеглиха към полицията.

   Таехюнг не можеше да повярва какво се случва. Беше свободен, но защо се чувстваше така сякаш сега е по-затворен от преди. Не можеше да диша, нито да мисли, имаше нещо тежко, притискащо гърдите му. И това е чувството за вина, вина, защото той каза на Джин всичко. Трябваше да направи нещо и за негово очудване колата на Хосеок спря пред него.