Surprising love

7 Част

   Джин се събуди с ужасно главоболие. Стана от леглото и отиде в банята наплиска си лицето, изми си зъбите и влезе под душа. След като се изкъпа излезе и си облече боксерки, бели дънки накъсани на коленете и на бедрата, сложи си черно поло и слезе в кухнята при баба си.
   Баба му готвеше нещо и си личеше, че е притеснена.
- Бабо, добре ли си? За кого е тази цялата храна?- Джин попита очудено като видя цялата храна на масата.
- Джин, днес ще дойде читателски клуб, на който съм член. А вчера забравих да сготвя.- баба му разбърка зеленчуците, който приготвяше и се обърна към Джин с ядосана физиономия.
- Знам, че вчера ти беше рождения ден и че вече си голям, но няма да се напиваш повече така както вчера. Дори не можеше да ходиш добре че беше онова мило момче, че те доведе. Ето ти закуската и ако ти трябва хапче за глава в горния шкаф.- баба му му подаде храната и продължи да готви.
- Чакай малко, бабо вчера кой ме е донесъл до тук.- Джин гледаше към баба си в очакване на отговор.
- Не го питах за името спомням си, че беше високо и стройно момче с розово-бежава коса и кафяви очи. Май е от твоя клас.- След като Джин чу описанието на своя предполагаем спасител, изтръпна. Мисълта, че Намджун го е донесъл до тях го караше да се чувства странно. Проблема е че не си спомняше нищо нито какво е казал, нито какво е направил ами ако Джун го е снимал. Сигурно ще го скъса от подигравки. Баба му му даде още една кутия.
- Това да го дадеш на момчето, което ти помогна, ясно.- Джин само кимна.

   Джин изпи едно хапе за глава каза ,,чао" на баба си и излезе.
   Стигна до колежа си, но не спираше да се опитва да си спомни какво се е случило снощи. Първи час има физическо. Влезе в съблекалнята и започна да се преоблича. Джун не спираше да го зяпа, защо ли, ами много просто, да кажем, че може би Джун си е паднал  малко по Джин ( де да беше малко).
   Звънецът би и всички тръгнаха да влизат в салона, но Джин спря Джун.
- Какво искаш?- отвърна Джун с не голяма заинтересованост.
- Добре. Виж сега, вчера си ме прибрал унас, за което ти благодаря. Извинявам се ако съм направил нещо нередно и те моля да го забравиш. А, и ето това е от баба ми и тя ти благодари.- Джин даде кутията на Джун. Джин тръгна да си ходи, но беше зграбчен и затиснат в стената.
- Слушай, принцесо. Вчера каза доста неща някой от, който приех за комплимент, но най-доброто беше когато се целунахме.- каза Джун. Джин стоеше вцепенен изведнъж си спомни всичко. Изчерви се, което накара Джун да се усмихне. Отиде до раницата си и извади една малка кутийка, отиде до Джин и му я даде.
- Честит рожден ден на патерици.- Джин взе кутийката и я отвори. Вътре имаше комплект обеци.

  На Джин наистина му допаднаха, но се зачуди дали да си ги сложи.
- Може ли аз да ти ги сложа.- попита Джун, а Джин всякаш в транс кимна. Намджун ги взе, махна обеците на Джин, с които беше и сложи новите.
- Много ти отиват.- Джун го гледаше и се усмихваше нежно.
- НАМДЖУН- чу се вик, който Джун разпозна. Целуна по бузата Джин и излезе преди Юнги да бе влязъл.
Джин гледаше като гръмнат и не можеше да реагира какво му се случва. Дали не сънуваше, но не това е въпроса, а дали Джун го мами или може би наистина... Не не Джин не можеше да си помисли такова нещо. Но сърцето, ах това сърце, то биеше лудо, кръвта кипеше, душата желаеше, мозъкът беше изключен. Ами ако си позволи да се отдаде на този призив тогава какво? Дали Джун ще го измами и отново ще го разбие на парчета или ще го събере и отново сглоби, ще заличи тъгата от живота му и ще я замени със светлина. Светлина така топла и нежна. Джин прекрати каквото и да е мислене и влезе в салона, за да играе волейбол.