Surprising love

28 Част

- Чакай, къде сме?- попита Юнги.

- Не знам, чакай ще се обадя на Хосеок.- Джимин си отключи телефона, но се намръщи.

- Какво?

- Няма обхват.

- Супер, изгубени сме.- заяви Юнги.

- Ти си виновен!- каза Джимин и го посочи Юнги с пръст.

- Моля кой се правеше на малко бебе? Ти си този, който тичаше!

- А какво искаш, да те оставя да ме хванеш ли, то така не е забавно.

- Ами сега забавно ли ти е?- Юнги се приближи и изгледа Джимин злобно, но вместо Джимин да си вирне носа, както обикновено, той се изчерви и сърцето му за препуска. Джимин се удари силно по челото, за да се опомни, а Юнги започна да му се смее като истерик.

- Ти да не полудя... Защо се удряш сам, можеше да ме помолиш?!- засмян се Шуга, а Джимин го удари по рамото.

- Ама ти си бил голям кретен.- Джимин се засмя, а Юнги се отказа да се занимава с едно от най-големите деца на света.

- И сега какво ще правим?- попита Юнги.

- Ами не смятам, че сме далеч от парка ще тръгнем назад и все ще излезем от гора, май сме в гора?!- Джимин се зачуди, а на Юнги му беше все тая, ако не беше излязъл или щеше да проучва как да си го върне на Джимин или щеше да спи.

- Хубаво да тръгваме!- за изненада на Юнги, Джимин беше прав, озоваха се някъде в парка, но сега трябваше да намерят Хосеок.

Джимин му се обади.

- Джимин, къде сте бе, идиоти. Оставихте ме сам!- Хосеок крещеше, а Джимин отдръпна телефона от ухото си, защото имаше шанс да углошее. Юнги се смееше, а Джимин му хвърляше злобни погледи.

Когато Хосеок се изстошти да вика, Джимин прецени, че сега е моментът да говори.

- Ние сме в парка, но не знам къде точно сме.- каза Джимин.

- Добре огледайте се, и ми кажи дали има нещо отличаващо се.

Джимин се огледа, имаше един клошар, който спеше на една пейка, имаше фонтан, да точно това е имаше затворен фонтан, явно някой е починал в него.

- Хосеок, тук при нас има фонтан, е по-скоро е затворен някой е починал в него.

- Какво правите чак в другия край, та там е пусто, предимно е лошата част на парка?!- пак се разкрещя.