Surprising love

44 Част

   Вече за пореден ден стоях в тъмната си стая, тъпчейки се със сладолед и, гледайки лигави любовни драми. Не ходих на училище, бях изключил телефона си, бях игнорирал целия свят. Беше ми много спокойно, да съм сам под одеялото, но не живота е гаден. В момента седя на пода като куче, докато Лиян ми чете конску, махайки с ръце като реголировчик.

- Добре бе, имам един въпрос. Защо го правиш? Та ти го харесваш, той те харесва, какъв е проблемът?- попита Лиян, вече по-спокойна. Слава на Бога, че успях да оживея.

- Значи мислиш, че е нормално, човекът, който ме тормозеше, обиждаше и всички онези пъти, в които ме излагаше... Да сме заедно, да се държим за ръце, да се прегръща ме и целуваме, да правим любов... Това не е нормално и на мен не ми харесва.- просто я гледах с онзи поглед "Не си нормална".

- Оф, Джини...- тя седна до мен на пода, ще игнорирам ужасния начин, по който ме нарече.- Кога за последно има гадже?

- Що за въпрос?

- Добре, аз ще ти отговоря, никога. Всеки път се дърпваше от човека, който харесваш, спираше да контактуваш с него, всеки път се притесняваше от нещо. Сега имаш възможност да промениш жалката история на любовния си живот.- "жалък" ли?

- Ужасна си!

- Не, просто съм честна. Добре, ако на Намджун не му пукаше за теб щеше да те изчука и да те зареже, но той не го направи, продължи да те търси и ти вместо да се възползваш, защото знам, че го харесваш още преди година, просто не можеш да признаеш, че си падаш по лошото момче.

- Лиян, чуваш ли се какви ги дрънкаш?!- наистина започвах да се изнервям.

- Да, чувам се, а ти виждаш ли какви глупости правиш? Чуй, писна ми, човек щом иска нещо се бори за него, а не да бяга като мишка и да се крие!- Лиян ми крещеше, все едно съм бебе.

- Лиян...

- Няма ме, умрях! От тук на сетне няма да ме молиш за помощ, защото няма как да ти помогна, ако не станеш по-уверен, та ти си мъж!- каза тя ядосано, но и аз не оставах по-назад.

- Мъж, така ли?! Нормално ли е един мъж да харесва друг мъж и да спи с него, а най-лошото да бъде чукан?!- екстра изнервих се.

   Изведнъж чух скърцането на врата на стаята ми. Погледнах, стаписано, баба ми стоеше с насълзени очи.

- Значи е вярно?- тя ми удари шамар. Бузата ми гореше от удара, първият път, в който бе посмяла да ме удари. Разочаровах я, но едно не ми е ясно, какво има в предвид „Значи е вярно?”.