Surprising love

16 Част

   Събудих се. Бях в огромна бяла спалня. Как съм се озовал тук.
- Добро утро!- в стаята влезе Бекхьон и ми донесе поднос със закуска.
- Господарят излезе рано. Надявам се да сте добре!
- Аз не знам дали съм добре, но благодаря, че попита. И моля те говорими на ,,ти,,
- Добре. Аз не знам как да ти го кажа, но мисля, че е по-добре да стоиш далеч от господаря.- очудох се от казаното. Как така да стоя далеч от него, като той започна всичко пръв.
- Аз не те разбирам. Как така да стоя далеч от него?
- Ами виж той не е как да го кажа. Не е много нормален, не го гледай по телевизията там е съвсем различен. По-добре да стоиш далеч от него. За твое добро е.
- Но защо? Не че много искам да съм тук. Какъв е проблемът?
- Ами той е...
- Какъв е той?- стреснах се и погледнах към вратата момчето с маската стоеше и гледаше много ядосано към нас.

   Бекхьон стана като попарен от леглото и излезе от стаята. Момчето се обърна към мен.
- Не му обръщай внимание! Не знае какво говори. Както и да, ти как си?!
- Ами честно не си чуствам задника.
- Само това ли?! Ще мине спокойно.- какъв кретен, сякаш трябва цялото тяло да ме боли заради него.
- Ами мога ли да те питам нещо?- попитах го аз.
- Слушам те.
- Разбрах, че не трябва да се познаваме, но все пак трябва да има начин, по който да те наричам, както и ти мен.
- Прав си. Значи можеш да ми казваш Кук. Ами ти?
- Ами тогава на мен ми казвай Ви.- едва се сдържах да не се разсмея, що за прякор е това Кук.
- Има ли нещо смешно.
- А не, не, спокойно! Ами тогава аз ще си взема един душ и ще си ходя.
- Както искаш, банята е третата врата от ляво в коридора.
- Ясно.- изправих се и обвих тялото си с чаршафа, с който бях завит. Тригнах към вратата с големи мъки, но Кук ме спря.
- Махни чаршафа от теб.
- Ти добре ли си и да изляза гол отвън, пред всички слуги!
- Не съм те питал, а ти заповядах!
- Все още не си спечелил баса. Не съм длъжен да изпълнявам откъчени заповеди, като тази.- подминах го и излязох. За мое очудване той не ме последва, а аз не обърках стаята. Все пак мога да броя до три.

   Влязох в банята. Беше красива и подредена. Имаше вана и душ кабина, голямо огледало. Много красиво. И аз някой ден бих искал да имам такава баня. Свалих чаршафа от себе си, също и маската. Огледах се в огледалото на врата ми имаше следи от каишката. Устната ми имаше рана, а тялото ми в смучки.

   Прокарах ръка през косата си. Какво ми се налага да правя. След толкова години отхвърлян от всички, дори и от семейството си реших, че тук съм намерил нормален живот. Никой не знаеше за мен. Бях свикнал да съм сам, все пак не всеки е гей, а сега съм мъжка курва на някакъв богаташ, но ако спечеля ще разбера кое е това копеле, а и да си признаем кой не би искал да си има разглезено богаташче, което да тича и да изпълнява заповеди. Ще бъде забавно. Влязох в душ кабината и се изкъпах. Най-после чист. Приключих с душа, сложих си маската, увих кърпа около кръста си и излязох от банята.

   Влязох в бялата спалня, в която се събудих. Имаше бележка на леглото.
              ,,Сам си го изпроси"
Това пък какво значи. Усетих огромна болка, причерня ми...

   Събудих се отново бях в червената стая. Бях с каишка, завързана с верига за нещо като дръжка към стената. Как не съм го забелязал преди. Кук влезе облечен така.

   Носеше камшик.
- Така, мили ми Ви, в тази игра командва само един човек и това съм аз.
- Ти луд ли си бе. Психопат. Веднага ме пусни!
- Тц, тц, не са ли те възпитали вашите. Много лошо. Нищо аз ще свърша тяхната работа.- какви ги дрънка пък тоя
- Кук ти добре ли си!- не ми отговори. Дойде до леглото и махна хавлията от мен. Останах гол пред него, видях усмивката, която изгря на лицето му. Що за перверзник, такива хора не трябва да се раждат.

   Дръпна ми ръцете и ми сложи белезници, закачайки ръцете ми за рамката на леглото, така че да не мога да ги махна от там. Обърна ме по корем. Страх ме обзе. Какво ще ми направи?
- К-кук, какво ще правиш? Осъзнай се!
- Млъкни! Сега не съм Кук, сега съм татенцето ти, ясно.
- Полудя ли бе?- пак не ми отговори. Удари ме с камшика по гърба, толкова болеше. Продължаваше с ударите. Един, два, три... Изгубих им бройката. Гърчех се като червей и се молех да спре.

- Има ли нещо, бебе. Не ти ли харесва. Сигурно ти е студено, все пак си мокър. Спря да ме удря. Донякъде се успокоих, но очите ми се разшириха, когато усетих горещия восък да капе по гърба ми.
- Ааа, т-ти луд ли си... Спри.
- Не знам дали да спра, или не, но пък ми е забавно да се молиш.
- Така че, моли се за милост на своя господар.- прошепна в ухото ми.
- М-моля Ви. Спрете.- но отново усетих топлия восък, а после ме одари с камшика.

   Може би след час всичко свърши бях много уморен, едва държах очите си отворени, а онова копеле излезе от стаята и ме остави. От умората се отпуснах и затворих очи.

---------------------------------------------------------