50 Част

213 20 5
                                    

   Вече бе време Джин да затвори кафенето. Всички си бяха отишли и без това Джин си беше скапал настроението. Той бършеше с парцала, докато някой не влезе през вратата.

- Съжалявам, но е затворено!- каза Джин, но не получи отговор...

   Усети нежен плат около очите си. Напълно нормално беше да се стресне, опита се да удари непознатия, но вместо това завърши със завързани очи и стиснати ръце зад гърба.

 - Кой си ти?- Джин  получи за отговор едно шъткане и чифт устни срещу свойте. Проклет да беше, но беше обеден, че това му е твърде познато. Джин отвърна на нежната целувка, напълно въплатен, че отсреща е Намджун.

  Джин изгуби усета на чуждите устни срещу свойте и усети, че странният човек го нямаше. Джин отвърза очите си  и излезе пред кафенето, но нямаше и следа от жива душа по улицата. Джин докосна устните, спомняйки си целувката, толкова му беше позната.

**************

 - Казвам ти, сигурен съм, че познавам този човек!- Джин се опитваше да обясни на приятеля си, че не е луд.

 - Джин, как ще познаеш човек по една целувка, ами ако си целунал някой стар перверзник, който е точил лиги по задника ти!- Те се опитваше да накара Джин да се осъзнае, беше прекалено наивен.

 - Извинявай, но съм на 21, знам кога лъжа и знам как да се пазя.

 - Следващият път позволи на този странник да те изнасили, да видим дали ще го познаеш?- Те се ядосваше. Притесняваше се за най-добрия си приятел, грижа го е за него и ако не го вразуми няма кой..

 - За толкова лек ли ме мислиш, та ти позволи на непознат да си играе с теб  онлайн.- Те замлъкна, дори в момента Джънгкук да е различен, всичко започна от това.

 - Добре, прави каквото искаш, но утре идвам с теб на работа и ще седя там докато не си тръгнеш, няма да позволя да те изнасилят!- Те каза сериозно, печелейки си топла усмивка от страна на Джин.

 - Знаех, че ще ме разбереш.- Джин го прегърна силно, а Те нямаше избор освен да му отвърне.

 - Сега хайде да ядем сладолед.- помоли се Те.

 - Съгласен!- Двете момчета отидоха в хола, пуснаха си телевизора и взеха две кутии с шоколадов сладолед.

   Нашите прасета бяха изяли целия сладолед и целите им усти бяха в шоколад, пълни прасета. Джин се беше покапал няколко пъти, защото се заблейва ше в телевизора и не успяваше да си нацели устата. Те се беше хванал за корема все едно ще ражда и пъшкаше.

Surprising loveOnde histórias criam vida. Descubra agora