Surprising love

52 Част

Джин стоеше на прага на кухнята и гледаше към момчето пред себе си. Не сънуваше, нали? Намджун седеше на масата и се усмихваше, карайки тръпчинките му да се покажат. Беше толкова щастлив. Отново можеше да види човека, заради който се промени. Намери за супер сладко изражението на Джин в момента. Джин не помръдваше, беше замръзнал на място, все още с широко отворени очи, не знаеше какво да каже или да направи, страхуваше се, че ако направи нещо грешно отново ще изгуби Намджун.

Джун реши, че явно той ще направи първия ход и се изправи от стола, приближавайки се към другото момче. Джун обви ръцете си около кръста на Джин и се прближи на минимално разстояние от усните му.

- И ти ми липсваше.- Джун го целуна страно, показвайки колко много го желае. Джин му отвърна, преплитайки пръстите си в косата му. Тези устни, за които беше жадувал повече от година. Намджун се отдели бавно ито само, колкото да погледне другото момче в очите.

Тези толкова прелестни очи, очи в които межеш да се изгубиш, очи, които показваха цялата болка, която бяха изпитали до този момент. Намджун целуна нежно челото му и се усмихна, най-после истинско щастие. Най-после може да прегърне любимия си. В този момент, за някой супер лигав и ненужен, двете изтормозени души най-после намериха лека си в прегръдките на другия. Всякаш всичко изчезна... Джин забрави всеки път когато завиждаше на другите двойки, всеки път когато се чустваше самотен, всички сълзи, които изплака... Намджун забрави всеки шамар нанесен от баща му, всяка убида чута от майка му, всяка подигравка в новия колеж, всяка вечер, в която искаше Джин да е до него и да превърже раните му... Всичко се изтри като с магия, оставайки еднна чиста страница за двете момчета.

- Как?- попита Джин, не вярвайки на случващото се.

- Бабати, не знам и аз как, е убедила нашите да ме върнат.- Джун, говореше докато галеше косата на Дин, колко му липсваше тази мека коса!Намджун хвана ръката на Джин, карайки го да седне на масата срещу него.- Бабати ще се прибере след два дни. Всичко е само за нас.- каза Джун лакому. Храната изглеждаше божествено, а и ухаеше страхотно.

Двете момчета се хранеха, като Джин разказа всичко, което се беше случило докато Джун го е нямало. Разказа му за сватбата на Джънгкук и Таехюнг, разказа му, че Юнги и Джимин имат страхотна връзка, дори му разказваше и за Лиян, нищо че Намджун почти не помнеше това момиче.