Surprising love

9 Част (Vkook)

   Таехюнг не беше говорил с Джин от рождения му ден. Бе и в отпуска от работата. Не му се мислеше да види отново Джънгкук. Какво ли ще каже на Джин,ако го види? Дали още е в шок, защото най-добрият му приятел е гей? Той не можеше да мисли за това сега, защото днес трябва да се върне на работа.
   Таехюнг беше подранил с час. Подреждаше дрехите, миеше пода, бършеше прах. Всички му се смееха,че бил прекалено чист и подреден,а понякога се държи като маниак станели въпрос за чистота. Единственото което не понасяше в момента Тае беше, че щом си затвореше очите, той се сещаше за Джънгкук. Толкова се мразеше. Не,чакай, той не е виновен, нали?
   Отварянето на вратата го събуди от транса, в който беше изпаднал. Той не обърна внимание кой е, а продължи да мие пода.
- Извинете,но все още е затворено. Върнете се след около половин час.- не получи отговор от посетителя. А човекът се приближаваше към Таехюнг. Те се обърна и изпусна марцала на пода. Пред него в целия си блясък стоеше Джънкгук.
- Здравей отново. Откога не сме се виждали? Къде беше?
- Далече от теб. Проблем?- каза Те с насмешка.
- Ей, дребен. Внимавай как ми говориш или ще те накажа!- след тези думи Те се изчерви, но му отвърна.
- Всъщност, не! Дойдох, защото не започнахме добре, а и си харесах едни обувки.
- Кои?
- Ей, тези на витрината. Аз нося 40-ти номер.
- Добре изчакайте да проверя в склада.- след тези думи Те влезе в склада. Джънгкук му взе телефона от бюрото до касата. Написа си берзо номера и се обади на себе си. След като телефона му звънна, той остави телефона на Те и си записа номера му в своя телефон.
   Те се върна, но не носеше кутия с обувки.
- Съжалявам, но няма от вашия номер.
- О, жалко. Е, тогава аз ще тръгвам.- Кук излезе от магазина със заешка усмивка.

   Истината е, че от самото начало Джънгкук хареса Те, начина, по който говореше, как се усмихваше и самият му характер. Джънгкук го гледаше всеки път в магазина, просто не можеше да откъсне очи от него, а мисълта Таехюнг да стене от удоволствие, което му го доставя Джънгкук просто го влудяваше. Хосеок бе забелязал това и ту му се присмиваше, ту му помагаше, някак си. Идеята, тайно Джънгкук да вземе телефона на Те, беше негова.

   Сега Кук само си мислеше за вечерта, когато ще пише на Те.