Surprising love

39 Част

Таехюнг стана рязко от леглото, напълно бе забравил за плана. Вярно, беше спал, защото беше изморен, плачеше постоянно, но нямаше време да иде до затвора. Облече се по най-бързия начин, взе малко бельо и дрехи (първите, които хвана), натъпка ги в един сак, сложи там парите и кредитните карти. За щастие всички бяха излезли или заспали, взе ключовете от колата си и веднага излезе от къщата.

Тръгна към затвора, караше бързо, изпреварваше и засичаше другите шофьори, застрашавайки живота си, както и на другите.

На около един километър от затвора, Таехюнг изгуби контрол над колата и се заби в едно дърво. За щастие не беше ранен, но от колата не ставаше нищо. Те взе сака и излезе от колата, тръгна към затвора пеш и добре, че го направи, защото след две минути колата се взриви. Веднага колите започнаха да спират, а хората се събираха и звъняха в полицията, на 112.

Таехюнг се беше отдалечил и вече тичане към затвора. Честно се радваше, че нещата се случиха по този начин, сега ще има по-голяма суматоха и ще измъкнат по-лесно Джънгкук.

Те стигна и веднага забеляза една кола, приближи се и прозореца на колата се смъкна.

- Ти поне реши да дойдеш!- възкликна Кай, Те беше подранил с пет минути.

- Имах малко работа.- оправда се Те.

- Да, да, имаме петнайсет минути, за да го измъкнем, така че влизай.- каза сухо Кай и вдигна прозореца на колата.

Те влезе в затвора и веднага се появи някакъв мъж и го отведе в стаята за свиждане. Явно това е човекът на ДиО. Мъжът излезе, явно, за да доведе Джънгкук. Те беше притеснен, не беше виждал Куки от както го задържаха. Не знаеше как да му обясни за плана, а сигурно има и камери в стаята няма как да му обясни. Врата та се отвори и от там влезе Джънгкук с белезници и затворнически дрехи.

Сърцето на Те се късаше само като го гледаше, но Джънгкук дори не го погледна, това го съсипваше още повече. Но го разбираше той също не дойде да го види поне веднъж, но не можеше, изпитваше страх да го погледне.

Джънгкук седна срещу Таехюнг с наведена глава, а мъжът показа на Те, че разполага с пет минути преди плана да се задейства.

- Джънгкук...- започна Те, но Джънгкук вдигна ръцете си в знак да спре и го погледна.

В очите му се четеше тъга, беше чакал Те да дойде поне веднъж, а той така и не го направи.

- Защо... Защо поне не дойде да ме видиш. Утре е делото... Ще свидетелстваш срещу...- Джънгкук беше прекъснат, Таехюнг го целуна. Най-обикновена целувка, но накара ззамръзналите, от мъка, сърца да забият като едно, отново.

Отделиха се един от друг и се погледнаха. Джънгкук се загуби в дълбоките и блестящи очи на Те, които му напомняха за майка му. Сърцето му заби като лудо. Таехюнг гледаше във влажните очи на Кук, който му показваха мъката, която е изпитвал.

В този момент влязоха двама мъже и тока угасна. Единият хвана Джънгкук, а другият Таехюнг. Куки започна да се дърпа.

- Джънгкук, спокойно, те няма да те наранят.- мъжете веднага га тръгнаха бързо към аварийния изход с фенери в ръка. Те не знаеше колко време вървят, но чуваше гласове на пазачи. Няколко пъти трябваше да се скрият, за да не ги видят.

Най-накрая излязоха през въпросния изход. Мъжете отключиха белезниците на Джънгкук и му дадоха ключове за кола, после му показаха колата. Джънгкук гледаше объркано.

- Обещах ти да те измъкна.- каза Те и го дръпна към колата взе ключовете, вкара Джънгкук в колата, Те седна на шофьорското място и запали джипа. Нямаха време сто процента след малко ще обяват Джънгкук за издирване и няма да могат да заминат.

   Те караше бързо и стигнаха на летището. Джънгкук се преоблече в колата, Таехюнг източи всички пари от картата си. Взе двата сака, провериха има багажа, хората ги гледаха странно, все пак толкова много пари. Качиха се на самолета малко преди да излети, закопчаха коланите си.

   Съобщиха, че самолета излита, така и стана. Таехюнг си отдъхна, но съжали, че не благодари на Кай и ДиО, все пак му помогнаха.

   Джънгкук гледаше Те и не можеше да повярва. Та той го изнасили няколко пъти, биеше го и го тормозеше, а Таехюнг му помогна да избяга, дори и бяга с него, направил е всичко сам. Куки се усмихна и прегърна Те. Таехюнг веднага му отвърна.

   Беше като в приказка двама влюбени летящи в облаците, нищо, че са в метална кутия с криле. Чувстваха се свободни, точно като птици.

   Проблемите им са назад и те имат ново бъдеще, което ще е по-добро от настоящето.

- Обичам те!- каза Те, а Джънгкук му отвърна с нежна целувка.

______________________________________

   Знам, отдавна не съм качвала, но имах семейни проблеми и не можех да пиша.
Много съжалявам.