Surprising love

32 Част

   Джимин се събуди и се огледа. Веднага го побиха тръпки да не би да е в мазе, но що за мазе ще има легло, а дали са го одвлякли, същност това беше възможно. Джимин се изплаши, но  реши все пак да провери, натисна дръжката на вратата и отвори, той се очуди, кой похитител оставя вратата отворена?! 

    При срещата на ярката светлина с едва отворилите се очи на Джимин, които до сега бяха на тъмно, той покри очите си сръка докато свикне.

   След като  свикна се огледа, беше в апартамент, тръгна по някакъв коридор и стигна до хол, а на дивана спеше някакво момче. Джимин се молеше да не е направил нещо, за което да съжалява. Отиде до момчето и се очуди. Защо точно тоя? Питаше се Джимин.

   Погледна към момчето пред себе си, спеше толкова следко, Джимин махна няколко кичура от ментовата му коса и се вгледа в снежно бялото лице, нежно затворените очи и се спря на усните, притворени, леко румени и толкова хипнотизиращи. Джимин гледаше като хипнотизиран към усните на другото момче.

  Дали Джимин наистина се си спомняше нищо? Белезите се виждаха толкова ясно, няма как да не изпитва болка, дали пък Джимин не искаше да признае, че го боли, че помни, но защо...

*********************

   Хосеок вдигна Джимин от пода и след като разбра на къде е стаята на Юнги тръгна на там. Щом осъзна, че Шуга е омислен и няма да го чуе, реши да действа. Доближи се до ухото на Джимин и прошепна.

 - Знам, че ме чуваш. Джимин, поне този път ме послушай, Юнги не е за испускане, дай му шанс и ще рзбереш всичко, довери ми се!- изшепптя Хосеок.

*********************

    Джимин помнеше тези думи толкова ясно, помнеше и всичко сторено му от Юнги, но се усмихна, защото знаеше, че го е направил от ревност.  Джиминн се замисли ами, ако Хосеок беше прав. Юнги е един от най-добрите,с които се е запознавал, ако изключим някой неща, не никой не е перфектен. Защо да не се опита да го допусне по-близо, но първо да докаже на Юнги,че е сериозен, че си е научил урокка и да се опита да накара Юнги да се отпусни. Джимин само кимна одобрително на идеята, приличаше на някоя ученичка, която най-после е решила да признае чуствата си.

   Джимин върна погледа си на спокойно спящтото момче, чак до някаква степен беше плашещо, че е толкова спокоен. Джимин се замисли за всички пъти, в които те си "играеха", Юнги нито веднъж не го беше целунал. Джимин се замисли защо не го е целунал, не му се беше случвало до сега, а и кой би му устоял. Джимин тново се загледа в устните на момчето, ако го целуне, нищо няма да стане та той спи като застрелян.