Surprising love

41 Част (Namjin)

   Каквото и извинение да имаше, Джин беше длъжен да се образова. И в момента вървеше към училището си (университет е всъщност, ама все тая). Всъщност Джин учеше медицина и имаше някой път физическо, като почивка. Джин слушаше силно музика и вървеше по навик, по тъй познатият и скучен път. Джин търсеше момчетата, повече от седмица, но от тях нямаше и следа. Джин беше на предела си да се откаже.

   Някой го прегърна в гръб и силно го стисна за кръста. На Джин едва не му излезе въздуха, кой малоумник ще стиска човек в гръб.

   Гледна точка на Джин

   Обърнах се и познайте. Пред мен стоеше идиот висок метър и осемдесет, с трапчинки и ама наистина плитък акъл. Дам Намджун, той ме стисна още по-силно и аз изпъшках.

- Пусни ме, бе, маниак! Човек като ти каже да го оставиш намира ти трябва да го оставиш, а не да го преследваш.- опитвах се да се измъкна от хватката, а и до някаква степен ме беше срам от целувката в мола. Всекинпът както погледнех към устните, в главата ми излизаше образа на лицето му срещу моето, докато ме целуваше.

- Няма да те пусна, а и двамата знаем, че не искаш да те пусна.- последно го изшептя в ухото ми карайки ме да настръхна, но няма пак да се вържа, да ме изнасили. Захапах го за ръката и той ме пусна, като изохка силно.

   Аз му се изплезих и побягнах към училище. Отидох в кабинета по биология и седнах най-одзат, като се скрих зад чина. Господ да ми е на помощ! Какво си довлякох на главата. Намджун влезе, за мое голямо очудване беше спокоен.

- Джин, не съм чак толкова прост, виждам те.- след като чух това веднага се изправих и седнах като нормален човек на стола ми и започнах да си ровя в телефона. Предимно идвах рано на училище, за да съм сам, но не тоя реши да си до влече задника.

   Бях се замислил за Таехюнг, ами ако трябва да се откажа, аз няма как да го намеря, Хосеок не успя, а и той каза, че го обича. Пък и, писна ми да им оправям нашите, този път Таехюнг ще се оправя сам. Бях доволен от решението си, но някой ми прекъсна краткия миг на решителност и щастие.

- Защо ми го причиняваш.- попита ме Намджун, а аз не можах да схвана въпроса му.

- За какво говориш?- аз се опитах да го избутам, защото беше прекалено близо, но той ми хвана ръцете и ме придърпа към себе си.