What if.. [H.S] ✔️

Глава 2 /Срещата/

••••••••••••••Настоящето••••••••••••••••

Някой веднъж замислял ли се е как животът му може да се преобърне на 360° за секунди?Аз никога не бях мислила за това и то ми се случи.
След като баща ми почина, семейството ми се разпадна.Майка ми - от грижлива майка и съпруга се превърна в жена която не може и минута без успокоителните си,а брат ми - от мило момче стана раздразнително пиянде.

Ами аз?Аз се затворих в себе си.Почти не излизам от вкъщи.Докато нормалните 18 годишни ходят по партита,напиват се и пушат,аз стоя в стаята си и още се обвинявам за смъртта на баща си.Както се досетихте - депресирана съм.И през всичките тези 8 години винаги се чувствах сама.Единдтвеното нещо което искам в момента е да се дипломирам и да отида в колеж,колкото се може по-далеч от Лос Анджелис

( ... )

Дзънн-Дзънн-Дзънн-Дзънн
Събудих се от тъпата ми аларма.С мъка станах от мекото си легло и отидох в банята.Измих си зъбите и лицето,облякох си едни сини дънки и една бяла тениска и изтичах през вратата.Училището не беше много близо затова всяка сутрин трябваше да се будя по - рано.Все пак брат ми по това време не е сред будните,а пък да не говоря за майка ми.
Винаги преди да вляза в училище се отбивам в едно кафене точно до него.Влязох в кафенето и вътре ме посрещна милата сервитьорка Марта.
-Хей,Аби
Обичайното,нали?-попита тя.
-Разбира се,Марта-усмихнах се аз.
След 5 минути Марта се върна с кафето ми със сметана и ми го подаде.Платих ѝ и ѝ благодарих.Станах да си тръгвам и телефона ми извибрира.Взех го за да видя кой е,но изведнъж се бутнах в някой и изсипах цялото кафе върху него.

-Боже, толкова много съжалявам!Наистина не внимавах.-казах аз и взех бялата салфетка от масата,за да се опитам да избърша поне малко от разлятата течност по бялата тениска на човека.Тогава вдигнах главата си и го погледнах.Той ме изучаваше със своите изумрудено - зелени очи.Да,имаше невероятни очи.Също имаше и невероятно красива къдрава коса стигаща до рамената.
Докато го оглеждах той ми се усмихна и от страни се показаха трапчинките му,карайки усмивката му да изглежда още по - сладка.

-Няма проблем,и двамата не внимавахме!-каза той докато ми се
усмихваше.

-Наистина много съжалявам!-казах аз,залята от вината,че съсипах бялата му тениска.

-Казах ти,че няма проблем!-каза ми той като ми намигна.-Между другото се казвам Хари.

-Аби,приятно ми е. - казах аз като подадох ръката си.

Той я пое и се усмихна.

-Е,Хари трябва да тръгвам,защото ще закъснея за час.- усмихнах му се дружелюбно аз.

-Добре,ще се видим някой друг път,предполагам.-каза той и ми
помаха за чао.

Аз излязох от кафенето и тръгнах към училище.Помислих си-,"Как не съм го забелязала преди?".
Денят ми мина спокойно.Днес не ме изпитваха,никой не ме забелязваше както винаги.Рядко е да се случи,но ако ме забележат,то ще е,за да ми се подиграят за косата или за дрехите ми.

( ... )

Прибрах се вкъщи.Беше тихо.Е,то кога е било шумно?Сигурно брат ми и майка ми спят.
Отидох до кухнята,взех си една ябълка и си отидох в стаята.Влязох в стаята си и първото нещо,след като се хвърлих на мекото си легло беше да включа телефона си и да започна да разглеждам социалните си мрежи.Видях че някой ме е последвал в инстаграм и ми е писал.

harrystyles ви последва.

Нови съобщения:

harrystyles: Хей,Аби!

abbymiller:Хей,Хари!

harrystyles:Исках да те попитам къде учиш,защото можем да се срещнем.

abbymiller:**************

harrystyles:Хей,аз от утре започвам да уча в същото училище.

abbymiller:Значи си нов,а?

harrystyles:Точно така😉

abbymiller:Тогава, честит първи учебен ден!

harrystyles:Благодаря!

Изключих телефона си и го оставих на нощното си шкафче,а после облегнах глава на възглавницата си.
Супер с Хари ще сме в едно училище.Дано поне станем приятели.
Погледнах часа и видях че е станало 22:00ч.Реших че е време да си легам и след малко съм се унесла.

################################
Нова глава!