What if.. [H.S] ✔️

Глава 24/Не я заслужавам!/

Гледна точка на Хари

Момчетата ме повикаха и ми казаха,че брат ми е дошъл в склада на татко.Отначало се изненадах,но после те ми казаха,че иска да говори с мен.Сега пътувам към тях.Складът се намира извън градът,затова пътуването ми отне около половин час.Все пак баща ми е много стриктен,когато става дума за сигурност.В града има твърде много възможности да ни хванат.

Още когато пристигнах,видях двама от хората на Джак пред вратата на склада.Минавам през тях,без дори да ги поглеждам и влизам вътре.На стола се е разположил Джак,а до него са двамата му бодигардове.

-Здравей братко.-каза той и се изправи.

-Не овъртай,а ми кажи какво искаш!-казах му аз.

-Явно твоята принцеса не обича да е сама?-каза той и се засмя.

-Не говори за нея,казвай защо ме повика тук!-извиках му аз.

-Но аз точно затова те повиках тук.Знаеш,че много често хората са подлагани на трудни избори,нали.Както баща ми ме накара да избирам между Алиса и работата ми.-каза той спокойно,но коя беше Алиса?-Е,сега е твой ред.Твоят избор ще бъде малко по-труден.

-Какво имаш в предвид?-попитах объркано.

-Избирай:Ако останеш с Аби,още сега момчетата ще я застрелят,но ако се разделиш с нея,тя ще е жива.-каза той.

-Моля?!-не можех да повярвам на какво ме подлага.Кара ме да скъсам с Аби?

-Чу ме!Давам ти 1 минута да осмислиш отговора си.За да те улесня,ще ти кажа,че Алекс е пред къщата на любимата ти,а Браян е затворен в мазето у нас.-каза той.

-Не се опитвай да играеш номерца със мен! Разбра ли?-извиках аз.

-Щом викаш,значи си готов.Е,какво е решението.Знеш,че едно повикване дели твоята Аби от смъртта.

-Джак,моля те...-опитах се да започна аз.

-Не ме моли,а ми казвай решението си!-прекъсна ме той.

-Добре,ще се разделим.-казах аз.

Сърцето ме болеше да си мисля за раздялата ни,а камоли да ѝ го кажа.Но това е за нейно добро.Никога няма да си простя ако ѝ се случи нещо заради мен.

-Правилен избор,а сега отиди и ѝ съобщи новината.-каза той.

Идваше ми да го ударя,но се стърпях.Излязох от склада и се запътих към колата си.Когато влязох започнах да блъскам по кормилото.
-Мамка му,мамка му,мамка му.-виках,за да освободя болката,но така и не успявах.Задушавах се.Как щях да ѝ кажа,че искам да се разделим,когато не искам.

Тръгнах към къщата на Аби.Карах колкото се може по-бавно,но накрая стигнах пред тях.Излязох от колата и застанах пред входната им врата.Поех си дълбоко въздух и почуках два пъти.Чух едно слабо "идвам" и тогава очите ми се затвориха.Аз съм един глупак,който ще нарани любимото си същество.

Изведнъж вратата се отвори и видях Аби.Беше усмихната заради любимия си сериал.Когато ме видя се затича и ме прегърна.Стиснах я здраво в прегръдките си и вдишах от аромата ѝ.Знаех си,че това ще бъде за последно.Когато се отделихме тя ме погледна и се усмихна.

-Аби,трябва да поговорим.-казах,опитвайки се да не заплача.Болеше ме със всяка глътка въздух която взимах.

-Добрее.-каза сконфузено тя.

Тръгнахме към хола и тя седна на дивана,а аз на фотьойла срещу нея.

-Виж,Аби-започнах аз.-т-трябва да с-се р-разделим.-довърших заеквайки.

-Моля?!-извика тя и се изправи.-Защо?

Издишах бавно и сложих маската си на безсърдечен задник.Тя винаги ме предпазваше,когато трябваше да лъжа.

-Защото вече ми омръзна.Аз не съм пригоден да бъда с някой.Свикнал съм да съм с различни.-казах аз сериозно.Да това е вярно,но е минало.Преди да срещна Аби бях такъв.

-К-как т-така?-попита тя.Сърцето ми се късаше да я гледам да плаче.

-Вече не те обичам.-казах най-болезнените думи.Усетих как сърцето ми се пропука.Не можех да я гледам така.Обърнах се и тръгнах към вратата.Бях готов да изляза,но тогава чух как Аби започна да ридае.Стиснах болезнено очи и излязох през вратата.Влязох в колата и се погледнах в огледалото.До сега никога не съм плакал за момиче.Избърсах очите си и потеглих към моето място-барът.Поне за малко ще забравя за болката.Тя е ужасна.Сякаш вече не мога да си поема въздух.Болеше ме.И беше ужасно.Сякаш хиляди ножове се забиваха в сърцето ми и физически нямаше нищо,но психически умирах бавно.

Влязох в барът и усетих миризмата на алкохол и цигари.Седнах на един стол.Барманът ме познава,затова веднага ми донесе уиски.Започнах да пия.Не исках да се сещам за Аби.Как лицето ѝ пребледня.Как по красивото ѝ лице се стичаха сълзи.Мамка му,аз не я заслужавам!

Та тази глава е малко емоционална,но се надявам да ви хареса.Също искам да ви благодаря за 1000 прочитания на книгата ми!Надявам се да ви хареса,защото след няколко глави ще има финал на книгата.