What if.. [H.S] ✔️

Глава 21 /Направи грешка като оживя/

Днес най-очакваният ден дойде,а именно - денят на изписването ми.През изминалите няколко дни,мога да кажа със сигурност,че единствената дума която можеше да ме опише е "затворник".Точно така.Както Хари,така и Браян не се откъсваха от мен.Хранеха ме,носеха ми всичко което поискам,дори настояваха да ми помагат с преобличането.За Бога,имам рана на ръката,не съм инвалид!Но те не разбираха нито една дума от това което казвах.
  През дните,в които бях в болницата няколко пъти ме посети и Лиам.Ужасно много съм му благодарна.Той идваше и ми помагаше да си наваксам,тъй като съм последна година и ще имам изпити.

Впрочем Хари доста ревнуваше от Лиам.Не знам защо,но е така.Лиам се държи добре с него,даже ми сподели,че той наистина харесва Хари.Да,малко е избухлив,но има наистина добро сърце.
  Часът е 7:30 сутринта.Събудих се по-рано,за да мога да се оправя.Вчера Хари се прибра,за да се изкъпе,затова Браян остана за през нощта.Спеше на малкото фотьойлче в ъгъла на стаята.Доста му се насъбра.Първо смъртта на мама,след това опита ми за самоубийство.Наистина се разкайвам за постъпката си и никога няма да си простя за това,че причиних толкова болка на Хари и Браян.

Хари трябваше да дойде в 8:00 часа,за да ни закара,затова се оправих и вече с Браян закусвахме.Браян ми носеше храна от вкъщи, защото храната в болницата е отвратителна.Дори и водата им е гадна!
Ръката ми малко по малко започваше да заздравява,но раната беше малко по-дълбока и трябваше да сменям превръзките всеки ден.
  Докато закусвахме, вратата се отвори и вътре влезе Хари усмихнат до уши.

-Защо се усмихваш като заек?-попитах го аз.

-Първо - щастлив съм,че вече ще си тръгнем от тази болница и второ - кога си видяла заек да се усмихва?-каза Хари.

Аз се засмях силно и той дойде до мен.Целуна ме по бузата,а после взе привързаната ми ръка и я целуна.Усмихнах и го целунах по бузата.

-Стига с тези целувки,аз отивам да оправя документите за изписването!-каза Браян на шега и ни намигна,а после излезе.

След като вратата се затвори,Хари ме бутна на леглото и се надвеси над мен.Докато се усетя,той започна да ме гъделичка.Аз се смеех като луда и ритах с каката си.Той също се смееше,докато изведнъж не го ритнах между краката.Той изохка и се хвана за удареното място.Аз покрих устата си и го гледах как се сви на леглото.

-Боже Хари,толкова много съжалявам!-казах аз.

-Леле Аби,имаш силни крака!-каза той,накъсано.

Аз започнах да се смея.Той ме гледаше,но не направи нищо.

-Както и да е,добре ли си?-попитах аз.

-Да,вече съм добре!-каза той и двамата се засмяхме.

Настана тишина,която Хари прекъсна.
-
Радвам се,че си добре след всичко,което се случи!-каза Хари тихо.

-Разбрах,че няма нужда да причинявам болка както на мен така и на теб и Браян.-казах аз.

Той ме прегърна и целуна челото ми.

-Знаеш,че те обичам повече от всичко и не искам да те изгубя.-каза Хари.

-Знам,и аз те обичам.-казах аз и го дарих с кратка целувка.Прегърнахме се и чакахме Браян да дойде.

              
                              • • •

Дом, сладък дом.Никога не съм си мислела,че ще се радвам да се прибера в къщи.
Когато влязох в стаята си,открих че тя беше перфектно подредена.Нямаше кръв,нито разхвърляните дрехи и аксесоари по земята.Обърнах се към Хари и го погледнах с поглед "ти ли го направи".Сякаш ме разбра той каза:

-Реших,че ще е добре малко да подредя,преди да се върнеш.

-Нямаше нужда,аз направих тази бъркотия,аз трябваше да я почистя.-казах аз.
Той само се усмихна и ме прегърна.
  Денят го прекарахме гушнати,гледайки Дисни и ядейки пуканки.Когато наближи 22:00 часа,телефона на Хари звънна и той каза,че има работа и трябва да тръгва.Целуна ме по бузата и изчезна със скоростта на светлината.Аз си догледах епизода,а после си взех дълъг душ.Бях забравила какво е чувството.
Увих кърпата около тялото си и излезнах от банята.Когато влязох в стаята ми забелязах нещо странно.Прозорецът беше отворен.Сигурна съм,че Хари го затвори,защото ми беше студено.Приближих се до леглото си и видях малко парче хартия.Взех листчето и го прочетох.

"Направи грешка,като оживя!"

Изпуснах листчето и покрих с ръка устата си за да не изкрещя.Мислех си че всичко е приключило.Но явно,той вече знае и къде живея.
Изтичах и затворих прозореца, после погледнах през него,но нямаше никой.