What if.. [H.S] ✔️

Глава 20 /Обичам те/

Гледна точка на Хари:

Аби наистина се разтрои.Не исках да я оставям сама,но реших че може би се нуждае от малко лично пространство.Слязох в хола,където Браян стоеше сам и се беше подпрял на дивана.Знам,че той обича Аби.За всичко е виновна шибаната ѝ леля.

Отидох в кухнята и ѝ направих чай,за да я успокои.Започнах бавно да се изкачвам по стълбите.Когато стигнах до стаята ѝ се опитах да отворя,но беше заключено.Странно.Отдавна е вътре,а не издава никакви звуци.

-Скъпа,отвори!-казах аз-Аби?
Нищо.Никакъв отговор.-Ако не отвориш ще разбия вратата!Трябва да поговорим, Аби!Така ще ти олекне.-казах аз.

Отново нищо.Засилих се и бутнах вратата с крак.Тя се отвори и се удари в стената.

-Аби!-извиках аз и се хванах за устата.
Аби се беше свлякла на земята.Изтичах до нея.Помислих си,че е припаднала,но когато се приближих разбрах всичко.Беше си прерязала вените.Около нея имаше огромна локва кръв.

-Аби,скъпа,отвори очи!-започнах да я тръскам,но тя не реагира с нищо.Вдигнах я на ръце и се затичах по стълбите.Браян ме видя и дойде до мен.

-Какво се е случило?

-Прерязла си е вените!-казах му аз.

Взех си ключовете и излязох.Сложих я на задната седалка и изтичах към шофьорското място.Влязох вътре и запалих колата.

-Хайде Аби,дръж се.По дяволите не ме оставяй!-говорих си аз.

Карах с доста над ограниченията,но не ми пукаше.Момичето ми е в опасност.Не ми пука колко солена ще е глобата после.Беше вечер и за радост на банковата ми сметка нямаше полицаи.
  Стигнахме болницата.Паркирах както ми падна и изтичах до Аби.Лицето и беше бяло като платно.Но дишаше.Знаех го.Усещах го.
  Влязох в болницата.Вече втори път тичах по коридора и виках за помощ.Сестрите я сложиха на носилка и я откараха в някаква стая.Седнах пред стаята и започнах бясно да дърпам косата си.Трябваше да бъда до нея.Ако бях до нея сега,тя може би щеше да се чувства по-добре,не да е в болницата.Мамка му!Мамка му на всичко!

Браян дойде,тичайки.Лицето му беше обляно в сълзи.И на него не е лесно.Когато го видях се сетих за лицето на Аби - нямаше нищо общо с лицето което бях свикнал да виждам.Беше бледо,обляно в сълзи.Кафявите ѝ очи бяха зачервени.Толкова съм глупав.Не знам какво ще правя без нея.Не мога да живея без нея.Тя е моето слънце.Моето семейство.Моето щастие.Моето всичко. Обичам я!
И аз бях сирак,но за щастие не си спомням какво е чувството да загубиш родителите си.Но поне аз имах сестра си,а Аби - Браян.